Постинг
07.02.2014 06:00 -
Кева Апостолова: Поезия
ИЗ „ВРЕМЕНЕН ТЕКСТ”
*
Когато с коляно на зъл пилигрим
нощта ме притисне навътре в сюжета
а крадлите в пламъка
свит под ребрата се сбият
преставам да вярвам че там е оттатък
че слънцето длан е на мил пилигрим
защото всичко е временен текст
под старо разклатено сляпо око
Това ме изпълва с несигурна смърт
неизвестно защо
*
Над опозорените читални
се спуска мрак до мрак
Свикнах с долната земя
излязла горе
*
Пукат се
твърдите плешки на Ангела
с блатните щъркели кацнал
отвътре навън
Оттук нататък
с изгоненото кученце
замисленото кученце
българското кученце
и неговото
вятърче в устата
скарани с бурята
спасила упадъка
люлеем се люлеем
длан ще ни излюшка
Намествам устни
по муцунката
*
Тресе се писалището
в собствен смях:
след цялата тази
грамада усилия
разстоянието между
повърхността и дъното
ще си остане същото
Взимам кева и бягам
Част от цикъла, публикуван във Франция.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4331
