Книголюбие :: ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Ина Иванова

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.02.2014 06:00 - ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА: Ина Иванова

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 2280 Коментари: 2 Гласове:

- Книгите за теб са?

- Книгите са моят начин да преживея чужди животи. Книгите са спасителни, изкусителни капани за времена.
И четенето е модерно. Пък.

- Четенето е възпитание, навик. Четеше ли се в твоето семейство и сега дъщеря ти обича ли книгите?

- Да, мама и тате имаха огромна библиотека. Обичах да тършувам там!
Дъщеря ми предпочита да чете на екран, а лично моята надежда е да започне да чете повече.
Знаете ли, всеки открива четенето в различна възраст (някои не го откриват изобщо, разбира се, но аз не вярвам, че те съществуват наистина). Защото четенето е УБЕЖИЩЕ.

- Любимите ти български автори?

- Оооо, те са много! Особено в най-новата ни литература.
Но искам да спомена няколко имена, които със сигурност ще останат… защото времето отсява… и които искам да виждам в учебниците след време – Йордан Радичков и Вера Мутафчиева. И поетите: Георги Рупчев, Иван Методиев, Борис Христов.
(добре де, страшно съм изкушена да добавя още трийсетина имена!)

- Имаш ли навик да препрочиташ книги?

- Имам. Препрочитам и вероятно ще го правя отново – Борхес, Труман Капоти и Казандзакис – „Алексис Зорбас”.
Препрочитам поезия често. Като антидот срещу рутината, срещу ежедневието.

- Защо не четат някои хора?

- Не познавам такива хора.

- Любимото ти място за четене?

- Четенето е удоволствие. Човек трябва да си го позволява винаги и навсякъде.

- Ти пишеш поезия, разкази. Сборникът ти "Името на неделята" получи първа награда на националния конкурс "Митко Неволин", а сега ни изненадваш с твой роман?
Искаше да опиташ нов жанр или историята не можеше да бъде разказана по друг начин?

- Тази не можеше да бъде разказана по друг начин. Аз се чувствам уютно в малкия разказ, където всяка дума си знае мястото. За мен самата беше предизвикателство да опитомя ритъма на по-мащабно поле. И ми се иска да вярвам, че е било успешно.

- Опиши твоето място, където работиш. През прозореца се вижда...

- През прозореца се вижда пловдивският свят. Малко западно небе.
И късче от Родопите. Знаете ли – планината привечер е лилава?

- Слушаш ли музика, докато пишеш?

- Да. При това – грижливо подбрана. Сега откривам – значи аз си имам ритуали.

- Любимата ти книжарница? Предпочиташ да си купуваш книги или да взимаш от библиотеката?

- Ползвам библиотеката редовно. Чакала съм на опашки в библиотеката – това е най-радостното чакане.
Чета в интернет.
Но книжарниците са непреодолимо изкушение! Обичам книжарниците с информиран, адекватен екип. Има ги.

Нагоре