Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2014 06:00 - Здравка Евтимова: Себастиан
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1666 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg




   
              Разказ



- Ти премина изпитанието блестящо – прошепна съпругът ми, което е наистина рядко явление за него. Той не шепти, не крещи, не се задъхва, не се изпотява, не заплашва, не възхвалява, затова съм удивена, но естествено не ми личи. Трийсет години съвместен живот – тук не коментирам дали съществуването редом до Добрил е наистина живот, или става дума за съвсем различна екзистенциална категория. Какво има предвид под „изпитанието” естествено зная - това е блестящата организация на неговия петдесет и пет годишен юбилей. Беше поверил събитието на мен - съпругата, възпитаната сянка, умееща да се усмихва благосклонно, да подава ръка и въздиша, когато е уместно. Присъствие, далеч по-маловажно от това на Себастиан - личният шофьор, бодигард, съветник, сянка, стълб, опора и единствен приятел на моя съпруг; Себастиан, довереното лице на брачната ми половинка.
- Наистина се развълнувах – изрече Добрил с присъщия му равен тон, между който и вълнението зееха пропасти и няколко галактики разстояние. Думите излизаха дълбоко замразени от фризера на хладната му кръв. Той не губеше самообладание, наблюдаваше всичко. Знаех, че използва услугите на редица агенции за набиране на необходимата информация чрез щателно проследяване; предполагах, че съм обект и на четирите едновременно. Добрил не разчиташе на един единствен източник. Умът му работеше съвършено, сухожилията му, редом с мозъчните клетки, предприемаха интелигентни ходове, чиято дълбочина и прецизност смайваха не само мен, а по-скоро смразяваха кръвта на конкурентите и внасяха подобаваща доза респект, примесен със страхопочитание към всяко умозаключение, генерирано от моя съпруг. Единствено Сабастиан, доблестното куче пазач, което го следваше навсякъде, беше категория извън сложните калкулации и стратегии на Добрил.
Не знаех какво да очаквам след неговата похвала – такава не бях получавала от тридесет години. Беше подхвърлил – „Справи се добре”, когато родих сина му -миниатюрно вързопче рев и нервен стомах още от кърмаче, което в последствие се превърна във финансов анализатор, мениджър на направление „Инвестиционно банкиране”, корпоративни консултации, преструктурирания и т.н. Човек, който ми пращаше изпълнена с лед пощенска картичка на Коледа от Лондон, текстът под която неизменно гласеше „Маман, желая ти крепко здраве, щастие и успех в живота”.
Подобна старомодна картичка получавах и от Добрил – „Желая ти здраве и успех в живота”.
- Наистина беше организирала всичко по възможно най-добрия начин - отбеляза съпругът ми. – Ордьоврите и основните ястия се оказаха над изискванията ми, виното беше пробрано с вкус, десертът отговаряше на параметрите за здравословна и екологично чиста храна. Музиката се вписваше в цялостната атмосфера.
Изричаше толкова много думи, нещо нетипично за него - сигналът „Тревога!” прозвуча като топовен изстрел във всичките ми клетки. Очевидно, беше намислил нещо - да ме изхвърли от дома? Да заяви, че се развеждаме – добре, нямах нищо против, но с Добрил разводът е категория с разрушителни измерения за бившата съпруга. Може би четирите събиращи и оценяващи информацията агенции вече го бяха посъветвали как да процедира – например:в ума ми протичат необратими процеси, водещи до дестабилизация, опасност от психози, неуравновесеност, обуславяща необходимостта от лечение в психиатрична клиника. Или нещо с по-убедителна развръзка - скоротечно заболяване и фатален изход; защо не катастрофа, чрез която човекът се освобождава по удобен начин от мен. Моментно невнимание – случва се с всекиго - след което, ако съм родена под щастлива звезда, ще живея още няколко месеца на инвалидна количка.
- Както знаеш работя с четири агенции... - гласът му се поклони пред мен, което ме хвърли в пълно недоумение. Добрил нямаше навика да прекъсва мисълта си, нито да гледа събеседника в очите – което правеше точно сега. Обикновено изпращаше своята втора природа Себастиан да ми съобщи къде и в колко часа се налага да се усмихвам приветливо. Разполагах със свободата да се облека както пожелая и да сложа грим според предпочитанията си.
Очите на съпруга ми са сини и замръзнали независимо от климатичните условия и сезона, каквито впрочем са очите на сина ни. Не зададох никакъв въпрос на Добрил, нито се опитах да продължа по някакъв начин мисълта му - при човек като него тя е богата и дълбока като космическото пространство. Гледах го открито, бях усвоила това умение – когато хвърля поглед към мене, се замислях за тоалетната чиния в моята баня, искрящо чист фаянс, изискващ грижи и качествени химически препарати. Така лицето ми изглеждаше хладно като анонимна душ-кабина, а това е състояние, високо ценено от Добрил. В негово присъствие хората ставаха определен вид фаянс с конкретно предназначение.
– Имаше момент, когато страстта ти към садене на ябълкови дръвчета ме бе принудила да изпитам определени съмнения – усмихна се съпругът ми.
- Ябълките са любимия ми плод - избълвах поредната баналност аз. Правило номер едно с Добрил – никакъв блясък, никакви умозаключения. Простички думи, сянка и фаянс гарантират здравословната храна, масажистка, маникюрист, козметичка, почивка в балнеолечебен комплекс в Карлови Вари, където четирите агенции следят. Почивка в Гармиш на ски - и там четирите агенции копаят на пълни обороти - ала предполагам, че след третата година вече бяха престанали да наблюдават, защото демонстрирах такива скучни дейности, които биха хвърлили в отвъдното всеки нормален човек: четене на скучна литературна класика – Томас Ман, Марсел Пруст, Артър Милър, Хулио Кортесар и прочее досадници, изпаднали извън борда на интересите на съвременните агенции за съхранение и генериране на информация. Един час разходка с въпросната печатна скука под мишница, плуване - сутрин и вечер, задължителен разговор веднъж месечно със сина. Монотонно, потискащо съществуване с минерална вода и изискани блюда, което едва ли оправдава парите, пръснати за въпросните първокачествени агенции. Когато някой господин от немай къде проявеше интерес към мене, аз разбира се досещах, че Добрил изпраща свой агент, за да подложи на изпитание тъй наречената ми съпружеска вярност. В случая понятието „съпружеска” е ако не шега, то напълно имагинерна величина, защото бях толкова съпруга, колкото пилонът, върху който се вееха българският национален трибагреник и знамето на Европейския Съюз пред вилата ни в Бояна. Единствено Себастиан, доверената личност, опората в космоса на моя съпруг, ми носеше новини от родната София, за която впрочем никак не страдах – мечтаех да остана в Карлови Вари или където и да е другаде, далеч от Бояна до края на дните си.
- Твоите увлечения към ябълките ме безпокояха – заяви Добрил и аз трябваше незабавно да оглася убеждението си, че съм поласкана от неговото внимание, но не го сторих.
Можех и да попитам: - „Какво имаш предвид?”От дългите години живот като пилон за окачване на две знамена бях научила, че въпросите се котират най-ниско в градацията на правилното мислене във вселената на Добрил. Най-верният път към бъдещия отдих в Гармиш, където след двайсет години вече се бях научила да карам сносно ски, бе да вметна: – „Ти си проницателен човек” – което изрекох без никакво забавяне. Добрил се усмихна.
Единственото отклонение от съвършенството - фамилно, гражданско, съпружеско, майчинско и каквото и да било - беше моята овощна градина. Бях я купила със спестяванията си, реализирани по време на почивките в Карлови Вари и Гармиш от сумите, предоставяни ми от Добрил. Та купих си парцел – ужасно място от триста квадратни метра, където имаше повече къртици и камъни, отколкото почва.Съпругът ми незабавно изпрати вярната си ръка Себастиян да провери какво е положението.
Обожавах червената, безплодна земя. Единственото друго място в света след този мизерен парцел, което имах желание да посетя, бе Лима, столицата на Перу.
В каменния си ад садях ябълкови фиданки. Не толкова дърветата ме интересуваха, искрено удоволствие ми създаваше изкопаването на дупките – блъсках с казма, а може би се наричаше кирка или търнокоп този инструмент с две железни челюсти, които съсичаха жълтата земя и раздробяваха камъка.Такова удоволствие ми създаваше дебелият непробиваем слой пясъчник, че се чувствах като златотърсач, попаднал на буца самороден жълт метал. Когато съпругът ми изпаднеше под свежото влияние на някоя интелигентна интелектуалка, аз отивах на Женския пазар и купувах поредното дръвче – ябълка. Не ме интересуваше сортът, не исках да зная кога зрее и кога цъфти - каквато информация любезният дядко упорито наливаше в изпълнените ми с апатия уши. Ябълката беше любимият плод на Добрил. За ме беше удоволствие да наблюдавам как овошката изсъхва сред каменния хаос на моя двор. Беше щастие над щастието да изтръгна изсъхналото дърво от разпуканата в жегата жега земя и да го оставя на челно място до контейнера за смет. Счупвах върха на изсъхналата фиданка и го отнасях в стаята си – забравих да спомена, че Добрил и аз ползвахме различни бани. Можеше да си го позволим - вилата ни се простираше на четиристотин квадратни метра.
В банята на Добрил бе възможно да се натъкна на козметика, принадлежаща на интелигентната дама, пленила сърцето му; детайли в този дух аз като възпитана съпруга отказвах да забелязвам. Чинно използвах своята баня. Подобно нещо не можеше да се твърди за Добрил , уви – той наблюдаваше моята баня – дразнещ факт, но там бе девствено и свенливо чисто като в къпалня на манастирска послушница, ако въобще някъде съществува подобно място в света.
Забравих да спомена друг факт – днес в осемнайсет часа ме очаква нещо приятно – всъщност въобще не съм забравяла, сега разгласявам тази подробност напълно съзнателно.
- Единствено Себастиан не ме е подвеждал. Не ти – бе заявил след един от огледите си в моята баня Добрил.
- Вярно – отвърнах по възможно най-баналния начин аз. – Радвам се.
Последствията от посещенията на Добрил в моя санитарен възел не ме изпълниха с възторг, ако въобще е възможно „възторг” и Добрил да се свържат в някакъв мисловен кръг. Душът ми бе ремонтиран от сянката, мечът и духовната крепост на моя съпруг - Сабастиан. След топлата вана брачният ми спътник ме спохождаше и се налагаше да преживея най-хладното интимно събитие, което е способен да опише някой творец, ако - въпреки че звучи абсурдно – „творчество” и Добрил попаднат под общ знаменател. Той мълчеше през цялото време - най-приятното измерение в съвместното ни преживяване. Очите му също мълчаха, което ценях високо. Един единствен път изрече, докато затваряше вратата след себе си:- „Ти беше чиста”- и аз светкавично си представих полирана до блясък тоалетна чиния. Почувствах се добре.
- Искам коректен отговор - подхвана по време на закуската Добрил. - Защо хабиш ябълките в онзи пустош? Мога да назнача човек да ги полива.
Дали беше забелязал, че засаждам дръвче всеки път, когато орхидея покълваше в неговия интимен разсадник? Добрил не се прикриваше, случвало се бе да ходим на вечеря тримата – аз, излъчващата фаянсов блясък съпруга, орхидеята и господинът - всички щастливи, нахранени, модно облечени и обути. Да не забравяме какво беше казала Агата Кристи: – „Истинската дама трябва да бъде добре обута”. В това отношение аз бях повече от истинска дама. Бях апотеоз на световната обущарска промишленост. Изразявайки предаността си към мене, Добрил ми купуваше обувки веднъж на месец. Бих могла да обуя целия Балкански полуостров. Тук е мястото да отбележа, че Себастиан, верният страж, ни возеше – мен, интелигентното цвете и съпруга ми. Верният Себастиан ми докарваше новия чифт обувки в два следобед.
– След всяка вечеря посаждаш ябълка – беше отбелязал Добрил. - Наистина ли си впечатлена?
- Да, от красотата на преживяването - отвръщах в духа на Гармиш и Карлови Вари аз, в следствие на което Добрил ми купи блестящ парцел плодородна земя.
Там липсваше дебел каменен слой, който бих разбивала с най-огромното удоволствие на света. Почвата беше съвършена – чернозем, подсилен с минерали - фосфати, нитрати, калий и така нататък отвратителни обогатяващи елементи, които принуждаваха ябълковата градина не да расте, а да хвърчи към небето. По дяволите. Добрил назначи градинар и агроном да ми оказват съдействие - предполагам, че бяха сътрудници на някоя или на четирите агенции едновременно. Себастиан лично идваше в сряда и петък да проверява как се чувствам сред ябълковата идилия. Предоставих на градинаря и агронома да блъскат каквито желаят овошки, дявол да ги вземе и двамата. Пет пари не давах за градината. Правех дълги разходки пеш до моята каменна пустош, където стърчаха изсъхналите фиданки – моята гордост, моята обич и страст. Една единствена се беше хванала и устояла на къртиците, пясъчника, сушата, пороите и ветровете. Реших, че това съм аз. За нищо на света не биваше да се давам на жегата и студа.
Организирах пищно тържество за 55 годишнината на Добрил. Наех поети, които не понасях. Те написаха хвалебствия, които ненавиждах с истинско удоволствие. Примамих с убедителна сума най-добрия съвременен белетрист – вие знаете кой, когото презирах с истинска наслада. Есето, написано от него за 55-годишния Добрил, ме изпълни с такава красиво омерзение, че все още се чувствам щастлива. Хубаво е, че скоро ще стане 18 часа.
Храната бе доставена директно от Бордо, Франция – верният Себастиан следеше пристигането на всяка пратка. Беше ми известно какво обожава Добрил и с удоволствие пръснах парите му за змиорки, калмари и октоподи – знаех колко стиснат човек е той, за Бога. Виното бе също доставено от Бордо, млякото от Хатинген, Германия, тортата бе сътворена от продукти, за които бях водила преговори с потомствени сладкари от Севиля. Синът ни, забележителният анализатор на инвестиционното банкиране, не успя да сдържи изумлението си – той блестеше, хладен и мъдър като баща си - и избликът му: – „Направила си всичко великолепно, маман!” - беше атестация за положените от мен усилия.
Имах чувството, че пробивам десетсантиметров слой камък, че мия фаянса в банята и се чувствах прекрасно. До мен неотлъчно бдеше Себастиан. Дали Добрил се страхуваше от саботаж? Естествено.
Добрил нищо не сподели, но ми целуна ръка пред гостите, упражнение, което си бе дал труд да направи преди години - бях научила сина ни, бъдещия мениджър корпоративно банкиране да произнася думичката „тате”, съществителното в българския език, което ми навява мисли за блато и ледена смърт едновременно.
Тъкмо затова се опасявах, че ще ме погълне сянката на някоя здравна институция. В най-добрия случай ме очакваше инвалидна количка - замразените сини очи на Добрил упорито се стремяха да потънат в моите. Това едва ли бе добър знак. До 18 часа оставаха цели петнадесет минути.
- Ти издържа – заяви Добрил. – Аз възнаграждавам хората, които ме обичат. Най-важното на света е любовта. Известно ми е, че тя струва много пари. – Разбира се, кръвта на Добрил беше ценоразпис, където всичко бе разграфено, измерено и получило точната си цена. Интересно би било да видя какво щеше да изпише върху моя етикет дългогодишният ми съпруг.
- Прехвърлям на твое име активите на Акционерно дружество...- след което той спомена процента, който ми прехвърляше. Веднага си представих тоалетната чиния в банята и лицето ми, надявам се, беше също така развълнувано както нейния искрящ фаянс.
- Не се впечатли както очаквах – отбеляза Добрил и за мое удивление долових в гласа му миниатюрно ручейче на изненада. Той по правило не се изненадва от нищо.
- Благодаря - отвърнах аз.
Бях очаквала, че ще отговаря на изискванията му за провеждане на 55-годишния юбилей. Не очаквах, че ще получа процент от акционерното дружество.
След шест минути щеше да стане 18.00 часа.В 18.00 часа фаянсът в банята на Добрил щеше да се превърне в самотен остров. В 17.58 часа заведох съпруга си до ваната. Естествено не го целунах, не го правех никога.
- Ще те чакам в стаята си – съобщих му, ала не го дочаках.
Точно в 18 .00 часа се качих в колата. Себастиан беше акуратен както винаги. Двамата, Себастиан и аз, заминавахме за Лима, столицата на Перу. Само като си помисля колко време му бе необходимо, докато вземе решение... Себастиан бе закупил еднопосочните ни самолетни билети със спестяванията си.
Верният Сабастиан. Великолепният. Единственият мъж, освободен от вниманието на четирите агенции, събиращи информация за мен.




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cell - Красиво ...до лед :-)))
20.02.2014 07:32
...„Ти беше чиста”- и аз светкавично си представих полирана до блясък тоалетна чиния. Почувствах се добре....
цитирай
2. fumiko - Злорадствам. А това е най-искре...
20.02.2014 17:12
Злорадствам. А това е най-искренното чувство, както каза един път моят началник, който винаги ми упреквал, че прекалено съм умна...
Харесва ми - трябва ли още думи?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1107530
Постинги: 1180
Коментари: 519
Гласове: 1434
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031