Постинг
05.03.2014 06:00 -
Ангелина Дичева: Асистентът
Разказ
Вече две години социалният работник Павел Пеев се занимава с това да коригира пропуските във възпитанието на Методи. А те са най-вече в посещението му на училище. Не е е престанал да отсъства и сега въпреки предупрежденията от страна на класния ръководител и дирекцията на училището,след многобройните разговори с Павел.Тръгнат ли учениците след обед на училище последните два часа Методи сякаш се изпарява. Освен това вечер закъснява до късно - след десет още не се е прибрал. Павел положи доста усилия да разбере къде чезне Методи до толкова късно,но дълго не успя да установи.
Внимателно се запозна и с обстановката в дома на момчето,говори сума пъти с родителите. Майката е сериозно болна вече от няколко години-повечето време прекарва в леглото. Бащата е учител по музика. По цял ден го няма вкъщи- преподава в няколко училища.Когато не е на работа,играе шах у съседа- приятел. Имал нужда от личен живот. Методи има малък брат,който също като него е интелигентен и общителен. При тях живее и бащата на майката. Всъщност той върши повечето работа вкъщи или по-скоро я организира много добре, а я вършат останалите. Наистина на Методи му се налага често да ходи за лекарства на майка си, да плаща сметки,да купува за храна,но не чак толкова често,че да не му стига времето за учебни занятия и вечер да закъснява с часове.
Защо? Павел Пеев попита най-напред Методи,после - останалите от семейството
-Защото се налага. Имам работа-отговаряше Методи,вперил поглед право в очите на Павел, далечен и хладен.
-Не ти вярвам - смръщваше вежди Пеев – Помисли си добре. Можеш да споделиш с мене - психолог съм. И защо отсъстваш предимно, когато учите следобед? В последните два часа никакъв те няма.
Майката отговори на въпроса на Пеев с уверението,че детето всъщност нищо не губи, защото дядо му го подготвя много добре,има високи оценки. Бащата смята, че 15-годишният му син има свое мнение по въпроса и отсъства тогава, когато е решил, че няма да научи нищо ново. А къде ходи вечер –това вече никой не знае. Дядото почти се обиди:
- Що за въпрос? Методи е надраснал по манталитет и знания съучениците си - знае много повече от тях. Момчето не пуши,не пие,иска да остане само със себе си вероятно.Обича да се разхожда.
- Да, но ако всеки,който се чувства по-интелигентен от другите, бяга от часове, какво ще стане? Учениците ще минат на самоподготовка.Тогава ще се появят пропуски в знанията им. А Методи може и да върши нещо нередно,не ви ли минава през ум?
Изключено-поклати глава дядото- Аз- Игнати Спиров смятам,че внукът ми е много интелигентен,в училището му е скучно, намира си по-интересни работи, занимава се сам. Той е с широки интереси. Икономист съм, бил съм и преподавател,отговарям за внука си и го разбирам.
На няколко пъти се случи Павел да търси вечер Методи доста късно вечер и да не го намери. Последният път като минаваше покрай кварталната кръчма, забеляза пияница да се клатушка по улицата,подпрян на момчешка фигура. Павел позна в тъмнината Методи, настигна ги и го извика. Методи само кимна и продължи с пияницата нагоре по улицата, като едва се държеше на краката си- пияният беше едър мъж и почти изцяло се беше облегнал на Методи.
-Какъв ти е този човек, Методи? - задъхан заразпитва Павел
-Никакъв, господине, просто му асистирам.
-В какво? – недоумяваше Пеев.
-Ами просто му помагам да се прибере вкъщи. Няма да лази,я. Бавничко-бавничко и ще го дотътря до къщи.Това ми е работата на мене.
-Той ли те е помолил?- настоя Пеев.
- Може да се каже - отговори разсеяно Методи и се спъна в счупена плочка. Едва не падна,но продължи с товара си, който издаваше само пухтене
Павел се подвуоми дали да последва двамата или да се прибере. Беше достатъчно късно, за да остави момчето само, а и то едва креташе под тежестта на отпусналия се с цялата си тежест мъж.Павел реши да не оставя Методи сам. Повървяха още десет минути, ако това може да се каже вървене. После Методи побутна мъжа и той се свлече тежко пред висока къща в края на улицата, внимателно поддържан от момчето. Методи го подпря на стената и позвъни на вратата. Човекът извади от джоба си нещо и му го даде. Методи бързо тръгна. Не видя как отвориха вратата и се впуснаха да вдигат пияния.
- Какви ги вършиш,бе,момче? - Павел настигна Методи и го дръпна
- Ами помагам, г-н Пеев. Помагам на човека да се добере до къщи.Той си плаща.
- Плаща си? Как тъй си плаща? Колко?
- Ами колкото прецени, че струва помощта ми. На този му излезе например петдесет лева. Нали видяхте колко е тежък. Преплитаха ми се краката,докато се беше облегнал на мене с цялата си тежест. Обувката му се изу,трябваше да му я обуя. Аз съм по-скоро жилав, не съм толкова як, ама какво да правя. Едва успя да седне, пък ставането му беше направо мъка.Два пъти падах заедно с него и аз,докато го мъкна. Можех да се опитам да го вдигна на гръб, ама тогава щеше да ме сплеска.
Пеев тъкмо щеше да похвали Методи, когато се сети, че нещо не е наред.
-Често ли помагаш на тези ,пияниците,Методи? – попита за всеки случай.
- Както дойде –скромно отговори Методи.- Има вечери –на аванс или на заплата, когато имам повече от трима –четирима клиенти. Понякога се връщам по два-три пъти.
-Къде ги намираш тия пияници,Методи? Ти познаваш ли ги? - чудеше се Пламен Пеев.
- Как къде, пред кръчмата или в другото заведение до пътя –ресторантчето.
- Хайде, ще те изпратя до къщи - много е късно - предложи Пеев
Повървяха мълчаливо,после Пеев остави Методи пред тях и си тръгна. Докато чакаше на трамвайната спирка забеляза,че момчето се прокрадва тихо покрай него и се насочва отново към кръчмата.
Пеев се ядоса, но реши да се прибере - на другия ден ще трябва да си поговорят сериозно с Методи.
Говориха. И какво от това - Методи продължи да отсъства от училище последните часове.
Пеев още няколко пъти засече Методи пред кръчмата да тръгва със съвсем пиян мъж нагоре по улицата.
- Виж какво - или ще престанеш с отсъствията си от училище и с излизанията вечер, или ще разкажа на баща ти къде ходиш и какво правиш - постави въпроса ребром.
- Че къде ходя? – привидно учудено го погледна момчето.
- Ходиш да причакваш пияниците и да ги придружаваш до домовете им срещу заплащане.
- Моля ви, г-н Пеев, не казвайте на нашите. Ще променя всичко. Ще ходя редовно на училище.Само в петък след обед ще отсъствам двата поседни часа,честна дума.
- Да видим !- закани се Пеев и продължи пътя си към къщи крайно недоволен, че не успява да достигне до съзнанието на момчето.
Методи наистина ограничи отсъствията си,повиши успеха си и стана почти отличник.
Пламен Пеев обаче не повярва в промяната на Методи. Затова не се учуди,когато жена се оплака, че мъжът й системно е жертва на кражби от страна на Методи. Помолиха я да дойде с мъжа си - той да каже от какво се оплаква
Дойдоха двамата. Мъжът каза,че наистина е давал на няколко пъти на Методи по 50лв от благодарност, че му помогнал да се прибере вкъщи, огато си навехнал крака. Давал му сам парите,твърдял човекът, не го е е изнудвало момчето.Те се познават. Побърза да си тръгне,като се скара на жена си ,че занимава хората с глупости. Последваха два идентични случая на оплакване от Методи все по един и същи повод-пияниците,които изпращал до къщи ,му давали големи суми пари. В един от случаите- почти целия аванс на служител в градския транспорт.
Така и се стигна до образуването на възпитателно дело на Методи.
На делото присъстваха не само бащата и дядото, но и майката на Методи -Т е почти в един глас го защитиха и обвиниха състава, който водеше възпитателното дело в недобросъвестност и нехуманно отношение. Майката плака неутешимо.Обяснението на Методи беше лаконично:
- Не правя нищо лошо. Помагам на тези,които се напиват и не могат на собствен ход да се приберат.Те са благодарни и ми дават пари.Колко, колкото обичат. Тези,които се оплакват,че съм взел повече или всичките им пари, просто лъжат. Или са ги изгубили или са ги дали на някой друг.
По делото обаче говори и жена, която не познаваха. Каза си името и адреса. Мъжът и редовно се връщал без заплатата си след посещение в кварталната кръчма. Оня малкият го изпращал до къщи и мъжът му давал всичко,което оставало от заплатата.
Последва дело в съда
На него дойдоха отново майката,дядото и бащата на Методи..
Той влезе спокоен
Съдията много учудено погледна момчето срещу него,к оето овладяно и невъзмутимо очакваше въпросите му.
- Методи, какви са тези твои прояви? - Знаеш ли как се нарича това, което ти правиш?
- Мисля,че това, което правя, г-н съдия, това е помощ, която оказвам на човек в състояние на беззащитност - тихо, но твърдо отговори Методи.- Аз съм асистент. Така, както има социални асистенти, нали така им казват. Аз просто помагам на тези хора да си намерят адреса,да се приберат, а не да се търкалят по улицата до среднощ. Оставени на улицата в това състояние, могат да бъдат ограбени,пребити, дори убити. Могат например да бъдат прегазени с автомобил.
Някои стават агресивни като се напият, та може и сами да си изпросят боя. Те са ми благодарни,че ги придружавам и ми дават пари за това. Аз не отказвам,защото съм положил труд.
- А къде ги намираш тези хора, Методи?
- Ами като минавам покрай кръчмата или покрай ресторанта до трамвайната спирка, там ги виждам, когато излизат и им предлагам да им помогна.Те винаги се съгласни
-Това не е пътят,по който се връщаш от училище, нали? Освен това към колко часа минаваш покрай заведенията – към 22 часа нали?
- Да, пътят ми от училище за къщи е по други улици. но често се налага да ходя за лекарства на майка. Денонощната аптека е е близо до двете заведения. Само малко да почакам и веднага се появява някой от тези, дето имат нужда от помощ.
- Имаш ли някаква такса за услугата, която предагаш, Методи?- подсмихна се съдията - и ли го правиш само изпълнен от благородни чувства?
- Изпълнен съм с желание да помогна, г-н съдия, но всичко се заплаща. Нямам специална тарифа, всеки дава от сърце.
-Да, ама по делото има случаи някой да ти дава цялата си заплата.Това ми прилича на изнудване, Методи. Какво ще кажеш за това? Някой се е напил толкова безпаметно,че ти като му поискаш пари, той щедро и без всякаква мисъл в главата ти дава всичките си пари. А ти ги прибираш
-Никога не искам всичките пари на човека, г-н съдия. Дори като ми ги предлага, си вземам само толкова,колкото мисля, че трябва да получа за услугата. Освен това никога не предлагам услугите си,без да чуя съгласието на този,на когото ще помагам.
- Какво правиш тези пари, Методи? На вашите ли ги даваш?
- В повечето случаи си ги събирам да си купя нещо с тях. Аз и закуска си купувам с мои пари, всичко, което ми трябва, си го купувам все с мои пари. Нашите нямат възможност да ми осигуряват друго освен дрехи и учебници. Затова с тези пари, които изкарвам, си купувам неща, които свмятам,ч е ми трябват. Купих си например.преносим компютър, ски, скиекип, обувки за ски и всичко, което е необходимо за зимен спорт. Купувам си и книги. Скъпи са, не мога да искам от нашите да дават толкова пари. Купувам си речници, дискове, такива работи. Не мога да се откажа от това.
- Да, но ти нямаш оше шестнайсет, Методи, не може да ходиш до полунощ сам с непознати хора. Както казваш самият ти, някои са агресивни. И ако смяташ,че това е работа, не можеш да работиш на тази възраст. Това не е разрешено по нашите закони. Освен това ти мислиш ли за тези хора, които са ти дали в пияно състояние парите си? Семействата им ще гладуват,няма да имат пари да се нахранят,да си платят сметките или картите за пътуване.
-Не,не мисля, г-н съдия. Да му мислят те,аз съм само асистент. Свършвам си добре работата,доставям тези хора до дома им, без да им се случи нищо лошо.Те ме познават,знаят,че съм съвестен,могат да разчитат на мене и друг път.Те мислят ли за мене,докато ги мъкна нагоре по пътя? Понякога съм целият в синини,защото това са тежки хора,отпуснати,без всякаква мисъл в главата.Колената и сега са ми в рани. Нищо друго не ги интересува тези хора,освен това да стигнат до дома си. Ако мислят за семействата си, няма да се напиват.
И на мене не ми е приятно да повръщат върху якето ми или да мш нопшковот обувките, но какво да направя, нали помагам. Затова си плащат.
- Методи, ти пиеш ли? - погледна го строго съдията.- Да не би да им правиш компания, докато се напият тези твои да ги наречем клиенти?
- Не пия, г-н съдия. Не пия дори бира. Всички, които ме познават, могат да го потвърдят. Освен това къде да пия? По събирания не ходя, дискотека не посещавам, защото не ми е интересно, приятели нямам, защото нямам време.
Съдията се върна на мястото си, седна на стола си и закри лицето си с ръце. После се изправи и погледна право в очите на Методи. От очите на на момчето за миг надникна опитен лихвар – студен и циничен. Съдията се облегна изненадан назад – побиха го тръпки. Ядосан затвори папката на делото.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4331
