Постинг
07.03.2014 06:00 -
Анелия Гешева: Женски работи
Разказ
- Тоя! Тоя, дето като прави секс, си събува само единия крачол... Престани да дълбаеш масата! – Фидана изтръгна от ръката на племенницата си вилицата, с която чоплеше една вдлъбнатина в дървото.
- Защо?
- Защото така няма да ти дойде акъла! Защото имаш мозък колкото едно пиле, затова! До кога, бе, Цуци, до кога, бе!...
- Не, питам защо си събува само единия крачол.
Фидана рязко се обърна към нея и в гнева й се примеси нова нотка.
- За да му е по-лесно да си вдигне гащите като свърши, затова! Да си ги вдигне и да духне! А тъпите патки като теб му се връзват... хем ти казах, не е да речеш, че не съм. Предупредих те за него. Кажи, не те ли предупредих!
- Да.
- Какво „да”?! На, реви сега!
И понеже Цуци наистина наду гайдата, Фидана омекна. Беше груба жена, но вътрешно и тя, като племенницата си беше „мека Мария”. Затова седна до нея и я прегърна през раменете.
- Стига, де. Кучки колкото искаш, а около тоя Траян винаги е цяла глутница. Хайде стига, не са се свършили мъжете... Ще си намериш някое момче на твоята възраст...
- Аз... аз съм... – опита се да каже нещо Цуци, но пристъп на рев я залепи отново върху мощната гръд на леля й.
Колкото и да беше чувствителна, Фидана повече беше човек на действието. И понеже беше отговорна към дъщерята на сестра си, която всяко лято й гостуваше, и понеже не можеше да търпи никаква несправедливост, а що се отнасяше до любовните работи пък – съвсем, затова остави Цуци да подсмърча, сложи си най-хубавата рокля и излезе.
Траян, местният Казанова, беше съблазнил Цуци още миналото лято. Фидана усети тая работа, затова дръпна едно конско на племенницата си за мъжете като Траян и за базовите ценности, за ролята на жената и лукавството на мъжа и всичко това – богато гарнирано с примери от личния й живот. Така се случи, че Цуци трябваше да си замине по-рано и Фидана си отдъхна. Нямаше да е така спокойна, ако знаеше за горещите и-мейли, които летяха между двамата цяла зима, за снимките и висенето пред камерата „дибидюс”, за он-лайн секса, за клетвите за вечна любов и нетърпението да дойде юни. По-точно – Цуци се кълнеше, а Траян чакаше следващото лято, за да консумира щастливата любов.
Кръчмата, в която работеше, си беше негова. Траян предпочиташе сам да обслужва бара, а когато се случеше да е зает с друго, работата поемаше брат му. Барът вървеше добре, всички бивши, настоящи и бъдещи мадами на Траян се заседяваха там – запознаваха се, обменяха идеи и рецепти и се кикотеха на остроумията, които той им подхвърляше. Беше нещо като клуб по интереси. Всички жени бяха на Траян, а той не беше на никоя, ергенуваше вече двайсетина години и нямаше изглед това скоро да се промени.
Фидана мина през терасата, хората от масите се обърнаха да я огледат. А имаше какво да се види, не е като да нямаше. Вътре беше празно. Тя се насочи към бара. Траян подреждаше чаши върху кафе-машината.
- Ти... – каза Фидана и спря до служебната маса.
- Добър ден – каза Траян, без да прекъсне работата си.
- Добър... – промърмори Фидана, озърна се и седна. Мъжът излезе иззад бара и седна срещу нея.
- Аз съм лелята на Цуци – каза и усети, че гласът й е станал друг.
- Какво ще пиеш? – попита Траян и понеже тя не отговори, отиде зад бара и се върна с две празни чаши в едната и бутилка водка в другата ръка.
- Лед искаш ли? – попита, докато наливаше.
Фидана не отговори. Въртеше тежкия си златен пръстен и не можеше да измисли откъде да започне.
- Знаете ли, че Цуци е студентка? – попита внезапно.
- Ъхъ – отговори Траян.
Пак замълчаха. Фидана гледаше лакираните нокти на краката си и се опитваше да ги подреди в права редичка, но предната каишка на сандала й пречеше.
- Тук няма ли климатик? – само това измисли да каже и понеже осъзнаваше колко е глупаво, се изчерви и червенината се разля чак до гърдите й.
- Има, но не го пускам, когато вътре няма хора. Топло ли ти е? Ако искаш...
- Няма нужда – спря го Фидана.
Пак замълчаха. Траян си запали цигара и зяпаше разсеяно хората на терасата.
- Вижте – започна Фидана – аз знам, че не е моя работа... Но... Цуци е на двайсет години. Можете да й бъдете баща – и понеже Траян я погледна, с по-мек тон добави: – Имам предвид, че тя още е дете...
Следобедното слънце навън удължаваше сенките. Влезе дребничка сервитьорка.
- Шефе, две кафета дълги, едно нормално без кофеин и една малка наливна бира.
Траян отиде да прави кафетата. Телефонът на Фидана звънна и тя си отдъхна, защото я извади от неудобството. Беше нейна приятелка, трябваше да се уговорят за общ подарък за някакъв рожден ден – онази била видяла разкошен сервиз и то направо за без пари, но понеже нали преди това мислили да подарят картина... Фидана прибра телефона си и тръгна към вратата. Траян й препречи пътя и я гледаше от упор. Едрият й бюст се разлюля. Тогава той вдигна ръка и бавно прекара пръст по ръба на деколтето й, като не отместваше очи от нея.
- Та... к`во за Цуци?
Фидана вървеше по тротоара, лека като момиче. От заведенията бликаше музика, която се смесваше със смеха на подпийналите нощни компании. Фидана вървеше и сякаш виждаше града за пръв път – толкова красив и весел й се струваше. Вървеше и си мислеше, на рождения ден ще си облече черната рокля с виолетовия шал, а не както беше казала на приятелката си – синьото костюмче. И щеше да си вдигне косата на кок – както беше като излезе от къщи преди няколко часа. Помисли си също, че трябва да си лакира наново ноктите – не заради рождения ден, а просто така.
И нямаше представа, че в това време Цуци пишка върху тест за бременност и се моли чертичката да е една.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
