Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2014 06:00 - Неда Антонова
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1839 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 10.03.2014 07:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
            

                           image




                         ВИСОЧАЙШАТА СВАТБА




Най-скъпа приятелко,
Сватбата на Елеонора и Фердинанд мина много по-добре, отколкото очаквахме, което значи, че журналистите останаха дълбоко разочаровани от липсата дори на най-лек скандал, ако не смятаме една неделикатна реплика на младоженеца, която булката върна с немско спокойствие и пленителна усмивка.
Скандал наистина липсваше, но усложненията около венчавката в домашната църква на замъка Кобург през цялото време ни държаха нащрек. Както знаеш, Елеонора е ревностна лютеранка, а Фердинанд е католик, при това отдавна отлъчен от църквата. Причината за гнева на Негово Светейшество папата е религиозно-политическа и се отнася до покръстването на българския престолонаследник в православието, след като по рождение той е бил приет в лоното на католицизма. Всички знаем, че Фердинанд предприе тази стъпка със съзнанието, че подобно на Авраам принася сина си в жертва на своя Бог. А богът на нашия приятел – при цялото му религиозно старание – е просперитетът на неговата България (според някои и тронът на Василевса в Константинопол!), тъй фатално зависим от благосклонността на Русия. И до днес не съм престанала да мисля, че тази негова крачка, която всъщност изпрати в гроба клетата Мария-Луиза Пармска, накара Европа да прогледне, за да съзре истината: на българския престол стои не оня богат, разглезен, саркастичен и женствен Кобургготски принц, когото доброто общество познава от най-изисканите виенски салони, а мъж с предвидлив и зрял държавнически ум и забележителен дипломатически талант, превърнал за двайсет години малката балканска държавица в ябълката на раздора за цяла Европа. Но ябълка зряла, сочна и хлъзгава, изплъзваща се ту от косматата лапа на Ерентал, ту от ръката на непохватната наша дипломация.
Негово Светейшество все пак даде разрешение за венчавката, като временно отмени отлъчването, за да се върне то със същата сила веднага след сватбата.
На приема в Кобург принц Алберт-Менсдорф Дитрихщайн, който представляваше Дунавската монархия и лично Франц Йосиф, деликатно се оплака, че хванал настинка в зле отоплената църква по време на обручалния ритуал, аз съчувствено му се усмихнах, а Вл. Ал. уж нашега подхвърли: „Моля Ви, графе, нека не се държим толкова приятелски помежду си! Ще развалим настроението на младоженеца! Той наскоро бил казал пред Морис Палеолог, че когато Русия и Австро-Унгария са помирени, той – Фердинанд – не знаел какво да прави! И се похвалил, че най-добрият начин да запази европейската интрига и ролята на България в нея, е, като редува правителствата – две години проруско, после три години с проавстрийско. Или обратно. Нелишено от мъдрост, нали?!”.

Сигурно искаш , мила Лу, да знаеш как беше облечена Ела и какви подаръци си размениха младоженците?  О, ти познаваш нашата братовчедка! Тя винаги е умеела да защити ранга си чрез онази висша простота  на вкуса, в която култура и раса брилянтно се съчетават с един, но затова пък  ярък, щрих от  модния силует на деня: алансонска дантела върху бял санжан, шлейф с добре преценена дължина, съответстваща на мястото на България в европейския хор, прекалено  пристегнат корсаж, който правеше талията й още по-тънка и напомняше за отдавна  отречената  „оса”, изумрудите на  Екатерина Велика – годежен подарък от клетия граф Марк, -  и разбира с,е „Света Ана”, червената александровска лента с бяла звезда и малката затворена корона на Мария Антоанета, дадена някога (заедно с  позлатената  каляска) като зестра на княгиня Клементина и останала после в българския Двор. А булчинският букет - бяло безсмъртниче върху подложка от лавър…

Слава и вечност, както би се изразил добрият Лео Бакс.

Княз Фердинанд още на годежа бе подарил на избраницата си великолепна огърлица от рубини, а тя на него – изключителен по своята ценност старинен килим за стена, изобразяващ прадядо му Луи Четиринайсети в беседа с Волтер. Нищо по-подходящо за вманиачения на тема благородна наследственост Фердинанд. По време на обяда в Гера той, разбира се, не пропусна възможността отново да изтъкне кръвната си връзка със славянството. След като изслуша разказа на стария княз Хайнрих за древната история на рода Ройс и за неговия основател Хайнрих Първи Руски, чиято майка била дъщеря на галицки княз и внучка на киевски владетел, милият ми приятел заяви, че той също носи в жилите си славянска кръв, водеща началото си от Анна Ярославна Киевска, омъжена за френския крал Анри Първи, от чиито потомци после тръгва кралският род на Капетингите - предците на крал Луи Филип, дядото на Фердинанд.
Самата венчавка и в двата случая представляваше делово и скучно събитие, по-скучно от което е било може би само подписването на договора за продажбата на Аляска. Всички документи по юридическата страна на бракосъчетанието бяха предварително подготвени в София. На самия граждански акт присъстваха само двама българи: адютантът на княза и един от министрите.
Елеонора може би се вълнуваше, когато брат й я поведе към олтара, особено ако си е представяла, че я води към младия граф Марк. Вместо Менделсоновия марш обаче прозвуча църковната песен „Боже, Христе наш…”. През цялото време лицето на Фердинанд излъчваше такава досада и нетърпение всичко да свърши по-бързо, та сметнах за свой приятелски дълг да осведомя журналистите,че Негово Царско Височество едва изтърпява болката от подутото поради подаграта коляно.
Вечерта – галапредставление в княжеския театър. „Парсифал” естествено. Младоженецът пак във военна униформа, младоженката в тафта пепел от рози и триредови перли същият цвят, херминена наметка и маншон. Скука и приличие.
Мисля да свършвам,скъпа, макар че – ох! – подушвам огромното ти желание да научиш подробности от първата брачна нощ на младоженците. Аз също бях нетърпелива, но тъй като Елеонора все пак си даде труд да изглежда така, както съм й разказвала, че аз се чувствах след нощта на отдаването си, наложи се да се разделя с няколко марки и да потърся услугите на Лоте. Ако може изцяло да се вярва на тази пъргава и бъбрива померанка, младоженците прекарали нощта като годеници – в отделни стаи. Негово Височество още в ранния следобед след венчавката поканил съпругата си да й покаже брачното легло, същото, в което някога той самият бил заченат, а после там след боледуване издъхнала неговата престаряла майка. Знаеш Елеонора колко е чувствителна, пък и възможността да види в натурален вид дебелото отпуснато тяло на Фердинанд и кривите му крака… а после и онези жалки и смешни телодвижения, съпроводени с пухтене, потене… и завършващи най-вероятно с височайши конфуз… Не, жена като Елеонора Ройс не би могла да си причини подобно унижение. Под предлог че той е женен за нея, но тя за него – все още не, тъй като съпружеството им не било осветено от протестантския брачен ритуал, милата Ела разпоредила – виж, това тя го може! – да поставят просто желязно легло в тоалетната й стая.
На следващата сутрин – според наблюдателната Лоте – и двамата новобрачни изглеждали щастливи.
На тръгване прегърнах Ела: „Ето те вече господарка…”.
„Да, Мари, назначиха ме за княгиня…”


   
Откъс от "Царица Елеонора Българска."




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1095534
Постинги: 1154
Коментари: 515
Гласове: 1402
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829