Постинг
12.03.2014 06:00 -
Петя Кокудева: Уж са думите ни кротки...
1.
АПЧИХИТЕ
В градчето на име Апчиху
уж всичко е мирно и тихо,
но крачка забързаш ли само,
веднага ще зърнеш тук-там
къщурки да кихат с комини,
а хората – в кърпички сини.
Със спрейчета пръскат отрано
против бързане и припряност,
защото – един да е сприхав,
и всички започват да кихат.
Апчихите кротко мечтаят
да скитат спокойно в безкрая,
да плават в безбрежни романи
и трепети неназовани.
За тях всичко важно и главно
се случва полека и бавно.
2.
ДОКТОР ДРУГ
Кабинетът му е кръгъл,
ала има си причина:
вътре никой гледен ъгъл
власт над другите не взима.
Влизат хората с проблеми,
по характер все различни,
но закон е: най-големи
винаги са твойте лични.
Даже леката настинка
твърде важна ти се струва!
Но при Доктор Друг пристигаш
и за миг си излекуван.
Просто дава ти лъжичка
от шишенце с чужд проблем
и преди да кажеш сричка,
твоят вече е решен.
Как изчезна ли, се питаш,
твойта болка още тук?
Стига само да опиташ
колко му горчи на друг.
3.
МАСТИЛЕНИЯ
Той е целият мастилен,
на писалка се подпира,
с маниер любвеобилен
думи всякакви дресира.
Укротява „съм“ и „искам“,
ала без да поучава,
без нрава им да потиска –
сдържано да поръмжават.
Тежки думи като „слава“,
като „трябва“ и „не бива“
да жонглират обучава
и да бъдат по-игриви.
Всяка дума му е мила,
даже да е непокорна.
С едри капки от мастило
той ги храни неуморно.
Но съвсем не се залъгва,
че това задълго трае:
без известие си тръгват,
слушат, ако пожелаят.
Уж са думите ни кротки,
податливи на дресура,
ала всъщност те са котки –
неподвластни по натура.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4262