Постинг
13.03.2014 06:00 -
Анелия Гешева: Най-дъждовният принц
ЦИТАДЕЛА
Най-дъждовният принц сто години само мене обича.
А пък аз сто години да отворя вратата не искам.
Сто години реката не тече през живота ми, а го обтича.
И в старата крепост на баба съм само туристка.
Век след век върху герба разцъфват проклятия.
Ветровете калцират от копитата мраморни раните.
И удавен, спи огънят в моите зимни обятия...
Разпъни си чадъра. И забрави за тараните.
***
Хайде, връщай се –
аз продължавам сама.
Пък и оттатък е хладно. Оттатък е пълно със змии.
Оттатък дъждът не е просто студена вода,
която до кости от тинята да ни измие.
Оттатък е ничия зона, презряна и скучна обител
на сакати мечти и на глухи и немощни ереси.
Там всеки на дните си е единствен зрител,
колкото и горещи любовници да води със себе си.
И защо да те взема – ще бъдеш така разпокъсан,
че да шия от сутрин до сутрин,
и пак отначало...
И махни този поглед, пулсиращ до пръсване
в очертанията на изчезващото ми тяло.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4262