Постинг
17.03.2014 06:00 -
Виолета Воева: Спри звука
На запад от рая
Все се движа из въздуха неизбежен,
или той ме тегли нанякъде.
И въжетата сребърни даже да срежа,
няма къде да избягам.
А животът ме люшка в свилена мрежа
и приспива душата със звуци.
Аз съм птица в капана му нежен,
днес съм в люлка, утре - в каруца.
Пак сънувам висящи градини -
всичко тук на зелено ухае.
Над леглото - клонка маслинова,
тук - на запад от рая.
Стената
Спри звука.
Нека заедно да чуем тишината.
Дъхът ти вече раздели пространството
и в процепа му после
зората ще изгрее.
Сега отвън е тъмно, но отвътре свети
защото миналото влиза,
а бъдещето вече си е тръгнало.
Спри звука.
И тишината нека да опре в небето.
Ще се облегнем на стената й
и заедно ще я послушаме.
И въздухът ще ни разделя само.
Търсене
За този блог
Гласове: 4313