Постинг
18.03.2014 06:00 -
Димитър Васин: Избързал съм да се родя
Задъхано
Избързал съм да се родя,
а да пристигна закъснявам.
И надали ще стигна края си.
И надали ще се родя отново.
За словото не съм предвидил нищо.
Разнищва ме земята завъртяна.
И изостанал себе си догонвам.
За колко думи ми е трудно?
Догонвам думите пропуснати.
И пусто ми е,
додето сам сърцето си отворя,
додето тихичко ви заговоря:
Обичам ви и при обичта
аз цял живот съм бързал да пристигна.
* * *
Скътах името си.
И през сито минах.
Разминирах
себе си и всеки,
който стигнах.
И по светло,
и по тъмно
все в сърцето
влизах.
Ризата си
кървава опирах.
Раждах се – умирах.
Пак умирах
и се раждах
с името и всичко.
Името си скътах.
Дъх не ми остана
да извикам:
де сте
дето ме обичахте?...
* * *
Свъсено е
късното ми пладне.
Падам
смъртен.
Пламвам ниско.
И оставам
с истината
да се бавя.
Сливам
се
със
сянката
на
хляба
и
прощавам
страстите
на
гладния.
Свъсено е
късното ми пладне.
И разтръскано.
Със настъпена от близост
и безсилие сълзливост.
Със страха на слънцето,
че остана
само то да е безсмъртно...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4329
