Постинг
28.03.2014 06:00 -
Валентина Михайлова: Стихове
ВНЕЗАПЕН СНЯГ
Внезапен сняг посипа мойте мисли...
И стана бяло във душата ми!
Приспани пориви
изплетоха венец от бели думи...
Отвред ме лъхна бяла тишина!...
Внезапен сняг посипа мойта памет...
И побеляха мислите ми,
чувстата ми песенни
прозвъннаха из белите простори.
Кахъри бели се стопиха -
подобно мартенски снежинки.
И бели истини излитнаха
към бели звездни висини...
А бели сънища покълнаха
във побелели лунни нощи.
Как стана бяло във душата ми!
И чувствата ми - бели лебеди -
към теб се устремиха -
духа и мислите ти бели да докоснат...
За да се слеят с ВЕЧНАТА ХАРМОНИЯ
в света - ту черно-бял, ту снежен...
Отвред ме лъхна бяла тишина!...
Над зъбера на пустотата
изгряха бели мигове и птици...
М И Г
На Д.
Притихвам в шепите на своя плач –
протягам длани, тръпнещи от жажда.
Дълбае във душата ми като кълвач
сковаващ поглед – ням и безпощаден.
Влече неумолимата река
пороя на дъжда целебен.
Но пак протягам зъзнеща ръка...
О, порив мой! – тъй плах и непотребен!
Нощта рисува твоите черти
на небосклона, озарен от мълнии.
И аз се питам: всъщност кой си ти –
в един миг чуден моя ден превърнал?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4262