Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2014 06:00 - Христина Панджаридис: "Ничия"
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1400 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image




                 Откъс от романа "Ничия"






* * *

Да отидеш да работиш в друга страна не е ли вид проституция? Щом има видове любов, защо да няма и видове продаване на собствените сили... О, вопли на наранената душа! Любовници на тялото се намират, но любовници на потайностите вътре в теб – безнадежден случай!

Колко банална и непочистена би била шумната Испания без българките?

Задължително ли е да си щастлив? Задавам въпрос, който най-вероятно ще отиде на сметището. При недоядения хляб, мухлясалия кашкавал и стоялата два месеца отворена лютеница, сложени в прозрачно синьо пликче.
Непрекъснато се пишат книги със съдържание на тема: „Как да сме щастливи утре”, защото бройката за днес е запълнена, „Щастието е зад ъгъла”, но не се казва точно зад кой и в коя страна, „Щастието е в мисленето”, но ако му се отдаваш поне по осем часа на ден...
Щастието математика ли е?
    - Ало, телефонната централа! Моля, справки!
    - „Справки” ви слуша!
    - Дайте ми, ако обичате, денонощните телефони на агенцията за щастие!
    - Веднага! Свързвам ви!
    - Защо се чувствам празен и неудовлетворен... Прочетох всички излезли книги за щастието!
    - .../Забранено е да се записват отговорите на агенцията./
    - Необходимо е да си резервирам полет шест месеца предварително и да предплатя в брой? Не приемате рекламации... Не отговаряте за страничните явления по вина на потребителя... Трябва да си купя новия тритомник на издателството и да изпълнявам задачите 90 дни, без значение дали съм в отпуск или в болнични.
   
Пишещиге книги за щастието щастливи ли са? Вероятно само от хонорара!
Един харесва жълта  ябълка, вторият червена, другият червено-зелената. Някои ги мразят. Алергични са. Плодът им напомня слабостта на жената.
Щастието меню в ресторант с неограничен персонал от готвачи ли е?
Не би ли могъл всеки от нас да напише наръчник как да се почувства щастлив... спомняйки си последните мигове, когато се е усещал на върха на самочувствието си?!


 * * *
Може би викът:”Олееее!” е оргазмът, който щеше да преживее, ако не се взираше в подробностите.
Любовта емигрант ли е или полиглот?
Нима за прастарото човечество има някакво значение?
Каква съм аз?
Българка на работа в чужбина или чужденка с български акцент?
Една жена, която наднича в себе си и чува гласа на околните.
„Колко безинтересно е страданието!”
Тя не прави упражнения против остеопороза.
Тя наблюдава какви ги е забъркала досега.


 * * *
„ПИША ТИ И В МЕН НАРАСТВА ВЪЗМУЩЕНИЕТО. Нараства и започва да ме тика надолу. Ще ме удави ли... Възмущението утешител ли е?” – Доротея питаше първо себе си, а после монахинята.
Романтичните чувства имали своето обяснимо биологично начало. Колко чистичко и логично звучи. Сякаш вдишваш въздуха на току-що изгладени чаршафи. Следователно и моите недобили публичност викове са си някаква доказуема химическа реакция.
 ... Човекът е уникално създание и аз не си обяснявам, не намирам в мозайката на търсенията си какво го притиска да посегне на връзката със света. Защо се напъва да я скъса както пъпната връв при раждането. Приковавам се на позорния стълб, водя кръстосани разговори и не съм събрала простителност. Не намирам достатъчно... а в коя посока да продължавам да търся? Находищата къде са?
Прошка. Не за дъщеря ми... За себе си – да си простя, че не проумявам, че издирвам границите на прошката. Прощаваш изцяло или частично... Знам, че това, което пиша, е налудничаво, но раната е болезнено открита и понякога кърви. Смятах, че съм приела и донякъде разбрала увлечението на Невена към приятелката й. Оневинявах я, че ако беше жива, порасвайки, можеше да погледне от друг ъгъл на себе си и любовта, но когато върху ми се изсипа и разкритието, че тя е убийца... Прошката ми не е изцяло, не е безкрайна.
Ограничение на скоростта, отбивка – валидни ли са, приложими ли са за разбиранията... Понятно ми е до тук, натам не схващам смисъла.
Мога ли да кажа на моята дъщеря: прощавам ти за действие номер едно, но за действие номер две и три – не! Осъждам те на избождане на очите от останалите от краткия ти живот снимки и спомени. Осъждам те на изваждане от сърцето ми. Вън! На студено при забравата.




Гласувай:
2
0



1. fumiko - понякога трябва да си замислиш за живота си
30.03.2014 10:00
Всички знаят, че времето днес е прекалено сгъстено и не стига за нищо. Но понякога трябва да се спреш и да си замислиш - за какво ти трябва живот. Има писатели, които могат да отговорят на този въпрос. Една от тях е Христина.... Запознайте се с нея, може би някои неща ще ги видите в друга светлина7!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1094197
Постинги: 1151
Коментари: 510
Гласове: 1396
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829