Книголюбие :: Нели Лишковска: Ключовете от Рая

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.04.2014 06:00 - Нели Лишковска: Ключовете от Рая

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 708 Коментари: 0 Гласове:

Откъс от романа "Ключовете от Рая"

3.

Григор се покашля и избърса устни в салфетката.

- Утре заминавам.

Жена му остави чашата си и сплете пръсти. Белотата на ръцете й почти се сливаше с тази на покривката. Григор толкова дълго бе наблюдавал тази поза, че вече не можеше да различи двете тъкани. Сякаш ръцете и покривката бяха направени от една и съща материя.

Или беше омагьосан, или просто вече му беше все едно.

Знаеше, че тя нямаше да попита къде, по каква работа и за колко време. Никога не питаше.

Децата се разкрещяха в съседната стая. Спореха за нещо, но скоро се умълчаха. Бяха решили проблема.

Или оттатък имаше три трупа.

Вече му беше все едно.

Вечерта протичаше подобно на всички вечери през последните двадесет и две години.

Прибираше се от работа. Минаваше през банята. Сядаше на масата. След вечеря трите му сина най-често се връщаха при компютърните си игри. Или се сбиваха.

Жена му миеше съдовете. Миеше пода на кухнята. Миеше себе си. И си лягаше.

Той се затваряше в кабинета за час-два.Когато влизаше в спалнята, тя вече похъркваше. Изчакваше я да заспи, разбира се.Не можеше да си представи, че ще легне до нея. Не можеше да си представи тя да е будна и да започнат да си говорят, например. Още по-малко си представяше, че прави любов с нея.

Не беше грозна. Беше дори привлекателна.Би трябвало да е, щом сменяше любовниците си през два-три месеца.

В очите на общите им познати тя беше една запазена поддържана, осигурена, доволна четирдесет и пет годишна жена.

В неговите очи тя беше жена, която не обичаше. Жена, която никога не беше обичал. Жена, която никога нямаше да обича.

Ожени се за нея, защото тя беше удобна. Съществуваше такъв тип жени и тогава – преди двадесет и две години, той избра точно такава – една обикновена удобна жена.

И никой не му беше крив, че на младини имаше лош вкус за жени.

Когато започна да си приготвя багажа, тя вече спеше.Не се притесняваше, че може да я събуди.Не му пукаше.

Трябваше да си събере багажа.

Ситуацията тази вечер обаче донякъде се различаваше от всички подобни вечери през последните двадесет и две години.

Григор заминаваше утре, което не беше нещо необичайно, защото често му се налагаше да пътува. Работата му бе свързана с непрекъснати командировки, които всъщност го спасяваха. Ако не бяха редовните му отсъствия, отдавна да беше напуснал семейното гнездо. Което не беше семейно, нито гнездо.

Или щеше да си тегли куршума.

Когато беше далече от тях, се зареждаше с нови сили, за да може да ги изтърпи до следващия път. До следващото си отсъствие.

Тази вечер беше по-различна.

Григор заминаваше.

Григор нямаше да се върне.

Прегледа всичко два пъти в ръчния си багаж. Портфейлът. Документите. Резервацията за хотела. Ключът от стаята. Номер 444 с малка сребърна буквичка. Неговата.

Рано на другата сутрин, докато всички спяха не само в къщата, но и на цялата тиха улица, Григор затвори вратата зад себе си. И въздъхна.

Не, отдъхна си. Щастлив.

Нагоре