Книголюбие :: Ружа Велчева: Слънчицето

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.04.2014 06:00 - Ружа Велчева: Слънчицето

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 1104 Коментари: 0 Гласове:

1. В начало създаде Бог небето и земята. 2. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върх водата. 3. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. 4. И видя Бог виделината че беше добро; и разлъчи Бог виделината от тъмнината. 5. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

Битие, глава 1

    09 часа

     СЛЪНЧИЦЕТО

Магдалена старателно зави мократа си коса с хавлиена кърпа, присегна се за чашата с кафе и в движение запали цигара. Горещата чаша опари пръстите й, но тя сякаш не го усещаше.

От съседната стая се чуваше равномерното дишане на Слънчицето. Имаше още време до събуждането – време, в което тя можеше да бъде слаба, тревожна, нещастна... Щом Слънчицето запееше в леглото „Мила моя, мамо...“ с невероятното си гласче, тя трябваше да бъде силна, весела и щастлива...

Но сега, сега имаше още малко време, колкото да си поеме дъх.

Седна пред компютъра, погали хладната клавиатура и си пожела мислено късмет в сърфирането.

Зададе ключовата дума и скоро добрият Чичо Гугъл подреди на екрана последните новини. Всичките – вече известни за нея. Въздъхна съкрушено и угаси цигарата. И днес денят за нея беше изгубен във върволицата от дни, в които се мяташе между болката, надеждата и вярата.

Стана бавно, на пръсти прекоси стаята и седна на леглото до спящото дете. Дишането му сега беше учестено и неравномерно, и нежните листенца на пръстчета му потрепваха, галеха завивката, като че ли искаха да уловят нещо изплъзващо се...

Искаше й се да надникне в съня на детето си, в този странен и непознат свят, който оставаше заключен за нея. Свят, изваян от звуци, аромати и докосвания, вселена от чувства и странна хармония...

Лъчезарна усмивка озари детското личице. „Мила моя, мамо...“ – ангелският глас звънна в стаята и възвести началото на деня.

Магдалена се наведе и целуна по нослето малката певица и двете се сляха в една топла, безкрайна прегръдка.

„Слънчо скоро ще изгрее, поспаланке, да го посрещнем сресани и измити...“

„Мамо, разкажи ми пак за Слънцето и ти обещавам, че днес ще съм най-доброто дете на земята.“

Магдалена погали златните охлювчета на косичката й и думите й като пролетен капчук звъннаха в притихналата стая.

„Слънцето е дар за всяко живо същество. Сутрин рано то се събужда първо и тръгва по своя дълъг път през деня. Протяга топла ръка към земята и докосва дървета и цветя. От топлината му те се събуждат и разтварят ароматни чашки. Пчеличките улавят сладостния мирис и литват да събират цветен прашец. Птичките под първите слънчеви милувки разресват перцата си и песните им изпълват въздуха. Земята става топла, ароматна и песенна. Хора, цветя и животни благославят Слънцето и в душата им звучат радостни песни...“

„Мамо, ти си моето топло, ароматно, животворно Слънчице!.. Толкова те обичам!...“

Сподавената болка и вик заседнаха в гърлото на Магдалена и сълзите се затъркаляха по лицето й. Не ги изтри, защото детето не можеше да ги види. Притисна го до гърдите си и сподири с поглед Божията майка над камината, където всеки Божи ден палеше кандилото.

Може би някой ден Чичо Гугъл ще й прати блага вест, че има цяр и за нейното дете...

Въздъхна и продължи нататък към идващия ден.

     От книгата й "МОРГА   ЗА   ИЗГУБЕНИ   ДУШИ"

Нагоре