Постинг
21.06.2014 06:00 -
Катерина Стойкова-Клемър: Как наказва Бог
V.
Някой друг живее
по-добър живот
и ти го знаеш.
Казват ти, показват ти,
поучават те, унижават те,
съжаляват те и ти
не можеш да забравиш това
До края
на дните си
ще си нахранил
един живот с друг,
ще си изровил
един окоп, за да напълниш друг,
ще си пребродил
едната страна на картата,
докато се изкатериш до върха
на началото.
Един стига, мислиш.
Трябва ти само един,
повтаряш. Не ти трябва
повече, искаш
да повярваш.
Търсиш доказателство,
че другите не са прави,
безспорно доказателство,
че ти направи
по-добър избор, когато
се отказа
от мечтите си,
а те – не.
Погледни ги сега
и погледни себе си.
Реши твърдо и не се
съмнявай –
ти си се справил
по-добре.
Нуждата да можеш
да търпиш
и търпението
на нуждата
никога не са се
помирили,
въпреки че са се
примирили,
почти.
Отегчението поражда
глупост
(и обратно).
Щастието
се износва
(явно).
Това също
ще мине
(но бавно).
Бо от племето чокта: Тунелът в ствола на твоята лула не е издълбан, а е изгризан. С ножа майсторът изрязва дупчица, колкото да влезе сумакският бръмбар, напъхва го там и после притиска палеца си върху изхода. След броени секунди буболечката започва да рови напред, през сърцевината, без да спира, докато излезе от другия край.
Катя: Няма ли опасност да се обърне и да ти ухапе пръста?
Бо: Да, понякога така правят, но не боли. А и скоро разбират, че нямат друг изход.
Из най-новата стихосбирка на Катерина Стойкова-Клемър “Как наказва Бог”
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4316
