Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2014 06:00 - Нели Лишковска: Ключовете от Рая
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 593 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                                                  image



           Откъс от едноименния роман



7.

Никой не смееше да се ебава с него. Никой. Никога.

Отношенията му с бизнеспартньорите бяха брилянтни. Отношенията му с жените – също. И на едните, и на другите плащаше. Просто винаги си плащаше за услугите и всички бяха доволни.

Още преди да влезе в Големия бизнес, научи трите основни правила, без които никой търговец не се задържаше дълго на първа линия. Първо правило – не се доверявай на никого, дори на себе си. Второ правило – не подарявай нищо на никого, дори на себе си. Трето правило – не приемай нищо лично, дори себе си.

И животът му беше съвършен.

Имаше мезонет в центъра на столицата, вила в Халкидики, всяка зима ходеше на ски в Алпите, роднините му измряха, нямаше приятели и имаше непоклатим сън.

Беше щастлив.

До преди три дни.

Когато се появи тя.

Здравко беше излязал от среща с нов чуждестранен партньор и беше доволен от резултата. От сделката, която сключи, щеше да спечели половин милион. Вече имаше и идеи как да ги разработи, в какво да ги вложи, когато чу гласа й.

Първо чу гласа й.

Говореше по телефона.

...добре; ще проверя; ще ти звънна довечера, става ли; добре; хубав ден...

Нисък, плътен тембър.

Здравко се огледа.

Беше висока. Естествено руса. С тъмни очила.

Той не обичаше блондинки. Подобен тембър подхождаше повече на брюнетка. Но още повече мразеше изкуствените блондинки. В оцветените жени има нещо нечистоплътно. Сякаш се стремяха да скрият някаква мръсна тайна под боята. Дали беше жълта, червена, черна, синя или каквато и да е там – под боята винаги прозираше мръсотия, която въпросната жена не можеше да изчисти от себе си и затова прибягваше до този вариант – с боядисването.

Всичките му жени бяха брюнетки. Не боядисани. И компаньонките, които редовно си поръчваше от Голямата Цеца, бяха тъмнокоси. Тя добре познаваше вкуса му и винаги имаше под ръка две-три момичета с малки гърди, големи дупета и неоцветени тъмни коси, които му пращаше, за да си избере.

Тази сега обаче – руса.

Веднага се приближи. В подобни моменти не се колебаеше. Хващаше бика за рогата без обяснение. Момичето или побягваше, или любопитството му надделяваше. Оставаше, за да види продължението. Всъщност, след секса нямаше продължение.

- Извинете, чух ви...Харесва ми тембъра ви. Искате ли да изпием по едно някъде наблизо?

- Благодаря. Вашият тембър не ми харесва. Приятен ден.

Русата се качи в колата си и отпраши.

Запомни номера на колата. До вечерта знаеше името, ЕГН – то, адреса и телефона й.

Вчера я причака пред входа на блока.

Тя не се изненада, че го вижда. Имаше стоманено изражение, което го възбуди още повече.

- Не се отказвате лесно.

- Надявах се да свикнете с гласа ми...постепенно...

- Не мисля. Не си губете времето. Светът е пълен с ... хубави гласове...

- Аз искам вашият.

Беше се качила в автомобила. Усмихна се през прозореца, но без да свали стъклото.Усмивката й се изгуби сред останалата гмеж.

Днес сутринта изпрати в дома й три огромни букета рози – за всеки един от дните, през които я познаваше. Това написа и на картичката.

...по един букет рози за всеки ден, откакто ви видях...

Към обяд смяташе да се обади. Трябваше да разбере дали е променила решението си.

Тогава получи това съобщение.До вечерта трябваше да дойде в този и този хотел, за да се срещне с този и този, за да уговорят това и това.

Изруга.

Но тръгна, разбира се.

Блондинката щеше да почака. Нямаше къде да избяга. Никой никога не му беше избягал.

Стоеше пред вратата на стаята. Номер 817. Отключи и влезе. За петзвезден хотел можеха да се постараят повече. Да кажем, вратите например – да се отварят с карта, а не с обикновен ключ...

Заключи. Остави ключа да виси на бравата. На него се полюляваше сребърна тройка. Всъщност, не. Не беше число. Беше първата буква на името му.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1099580
Постинги: 1158
Коментари: 516
Гласове: 1409
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829