Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2014 06:00 - Начо Христосков: Един разказ
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 689 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg




          Сцена

       



Макар че бяха женени повече от двайсет години, а двете им деца вече учеха в гимназиалните класове, мъжът и жената рядко се появяваха някъде заедно. Случеше ли се това, всички останали хора от селото ги оглеждаха със зле прикрита подигравателна усмивка.

Основната причина за такова отношение бе външният им вид. Той беше дребничък, не по-висок от метър и шейсет и пет, с тесни рамене слабоват мъж - кьосе, а тя - едра, с една глава по висока от него, здрава жена. Никой не беше виждал с очите си, но и в двете махали открито се говореше, че понякога жената побийвала мъжа си...
Дребничкият мъж по никакъв начин не можеше да спре тия унизителни най-вече за него приказки. В последните няколко години нещо му стана и всяка вечер, когато седнеше с останалите мъже да пие в единствената кръчма в селото, започна да прави едно и също.

След изпиването на третата ракия решително ставаше от масата. С все още държаща го походка отиваше до мивката зад тезгяха, в която бяха струпани неизмитите чинии и паници.
Като дете, с две ръце, вземаше една от паниците. Застанал пред любопитните погледи на всички други мъже, бавно и ритуално я издигаше с двете си ръце над главата. Дори да падаха капки мазна вода върху него, мускулите на лицето му, по което никога не бяха расли косми, както и на цялото му тяло, се стягаха решително и не трепваха... Очите му пламтяха гневно, устните му бяха стиснати плътно...
В кръчмата настъпваше пълна тишина. В пространството є като рояци мравки пълзяха единствено цигареният дим и алкохолните изпарения...
В тази почти императорска поза, мъжът стоеше около минута... След това, пак така бавно и уверено, спускаше ръцете си до нивото на гърдите. Там ритуално задържаше паницата още десетина секунди... После, с интонацията на най-мъжката псувня, тържествено съобщаваше: “Тая паница - на оная мръсница!” , и яростно трясваше съда в пода...
Останалите мъже разбираха, че “оная мръсница” е жена му, и бурно му ръкопляскаха.
А той презрително подритваше дребните порцеланови парченца на разбитата паница и гордо и спокойно се връщаше на масата си... Тази, изпълнена с величие, достойнство и още много други качества и състояния сцена, се повтаряше поне два-три пъти седмично пред последните три-четири години.
Ако някой холивудски оператор знаеше за нея и повторяемостта є, нямаше начин да не пристигне начаса и да я заснеме. Ала кой да му каже, че има някъде по света такова село, такава кръчма и такава сцена с такъв герой в нея? Защото къде е Америка, къде България? Не само суша, ами и цял океан ги дели...
Дали някой подло и коварно беше подшушнал на едрата жена какви ги върши дребничкият є мъж, или тя сама бе подочула, но една вечер, тя най-неочаквано се появи в рамките на вратата на кръчмата като жива статуя...
Той тъкмо беше стигнал до онзи кулминационен момент, в който гневно и тържествуващо щеше да произнесе знаменитата си римувана реплика: “Тая паница - на оная мръсница!”.
Още щом я видя, пребледня и замръзна. Разтрепераните му ръце изпуснаха паницата... Устата му зейна уплашено...
Искаше ли да каже нещо или не, не се разбра, ала всички ясно видяха как езикът му потъва в гърлото... С глътнат език, неможещ да диша, лицето му започна да побелява и посинява... Строполи се на пода сред парчетата на изпуснатата паница... От липсата на достатъчно кислород тялото му започна да се гърчи безпомощно... Мъжете наскачаха от столовете си, ала жената първа се спусна стремително към него. Бързо напъха два от пръстите си в устата му и сръчно извади глътнатия език на предишното му място.
Като започна да диша вече и през устата, дребничкият мъж отвори очи и се заозърта... Едрата жена го хвана под мишниците и го изправи с лекота. Опрян на рамото й, без все още да осъзнава напълно какво точно се е случило, той продължаваше да се озърта уплашено... Тя го хвана внимателно под ръка и така двамата заедно излязоха от кръчмата и се запътиха към дома си.
Зад техните гърбове останаха шумните и уплашени коментари на пияните и полупияни мъже каква голяма беля е можело да стане...




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1099649
Постинги: 1158
Коментари: 516
Гласове: 1409
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829