ЗАВРЪЩАНЕ НА ЛЮБОВТА

Когато любовта се завърне
в зеления лист на дъба разклонен,
когато кокичето блесне под изгрева бял,
когато зимна птица запее
в храсталак над река,
когато морето два лебеда сгуши
в залив на яхти самотни
и камбани ударят кресчендо
сред свирещи мачти във пристана,
тогава ще разбера, че ти любими, си истински.
Тогава ще те открия в кадифения мрак -
непознат, но вече желан.
Тогава ще те подиря сред спомен
от твои нежни приятелства
и сред капките на моя неосъществен коктейл от любов.
Ще те грабна като чаша шампанизирано вино
и ще те изпия като гаснещ от жажда бедуин.
И нашата любов ще възкръсне
от пепелта на диви и неуместни присъствия.
Нашата любов ще светне от мъдростта,
която носим като име.
И преди да влезем тихо в храма,
ние вече ще сме двама.
Човекът и смъртта-те нямат друго име,
Човекът и смъртта сa двама едноименни,
когато ражда се съдба.
И всяка бръчка по лицата,
всяка сладостна следа,
всяка мисъл - добродетел или страстен грях -
всички те, безконтролно и епично
ще са химн на нашата любов.
Затова, любими, приближи до мен и прегърни ме.
С утрото дори да се простим,
аз ще знам, че ти до мен в постелята си уязвим.