Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2014 06:00 - Рада Добриянова: Завръщане на любовта
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 658 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 29.09.2014 08:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



ПОЕТЪТ

Хамелеон, увит в пещерен рапан,
достъпен само от морето:
зелен, попива яда на нощните вълни,
флуоресциращ, пише скалните рисунки.
Сто-цветен плащ нахлузва без лице,
макар за три секунди очите му -
китайски хвърчила от лято -,
в птичи образ да проблясват.
Той винаги е сам с природния си гардероб,
с голите не тръгва,
смирено храни Инг с Янг,
опашката на бялата му сянка
пискюли подир себе си прикачва.
Дали от наранени острови
речта си крие в алтер его,
или под ключ държи сакралното си тяло,
не ми е съдено да знам.
Но там, във вернисажа,
рисунките се вихрят повече от влюбено,
дълбаейки скалата обло,
докато светне някой ден в неон
и спусне се мълвата искрена
за някакъв инициал, клеймо, печат,
монограм, писмо или измисленост,
подписано със кръв от Вавилон.

ЗАВРЪЩАНЕ НА ЛЮБОВТА

Когато любовта се завърне
в зеления лист на дъба разклонен,
когато кокичето блесне под изгрева бял,
когато зимна птица запее
в храсталак над река,
когато морето два лебеда сгуши
в залив на яхти самотни
и камбани ударят кресчендо
сред свирещи мачти във пристана,
тогава ще разбера, че ти любими, си истински.
Тогава ще те открия в кадифения мрак -
непознат, но вече желан.
Тогава ще те подиря сред спомен
от твои нежни приятелства
и сред капките на моя неосъществен коктейл от любов.
Ще те грабна като чаша шампанизирано вино
и ще те изпия като гаснещ от жажда бедуин.
И нашата любов ще възкръсне
от пепелта на диви и неуместни присъствия.
Нашата любов ще светне от мъдростта,
която носим като име.
И преди да влезем тихо в храма,
ние вече ще сме двама.
Човекът и смъртта-те нямат друго име,
Човекът и смъртта сa двама едноименни,
когато ражда се съдба.
И всяка бръчка по лицата,
всяка сладостна следа,
всяка мисъл - добродетел или страстен грях -
всички те, безконтролно и епично
ще са химн на нашата любов.
Затова, любими, приближи до мен и прегърни ме.
С утрото дори да се простим,
аз ще знам, че ти до мен в постелята си уязвим.




15 СЕПТЕМВРИ

Вятър дипли вълните си в бряста,
зелено пране в центрофуга,
зелено, с тигрови лапички вкрая,
свистенето засяда студено
и в храста там розов,
и в минало време.
Една шипка гигантска
пораства…
Спира движението.
Мама развързва корделките,
сменя якичката бяла,
а поличка плисирана,
теменужено глади.
През прозореца гледам отгоре -
прелетни силуети на две врабчета
и гарги красиви
с очички червени,
мирис на земя и вода
фиксират.
Мама в дива трева е понесена,
тайничко стъпвам натам,
как да създам отново сърцето си,
звън от фанфари оглася дърветата
в п ъ р в и я ден,
когато детето отмина у мен
и доведе чужденеца.
Нека шуми вятър тържествен,
нека оглася с камшик
детските фигури в пясъка,
без церемония,
тънко момиче седи с книжно хвърчило
край масата,
учи се да брои алени шипки там в храстите,
и под терасата.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1094245
Постинги: 1151
Коментари: 510
Гласове: 1396
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829