Постинг
08.10.2014 06:00 -
"Едно място не е истинско място без книжарница"
За книгата „Книжарничката на острова“ от Габриел Зевин
Книжарниците са притегателни места не единствено заради книгите. Атмосферата, топлината, хората, които избират какво да си купят, привличат. В книгата на Габриел Зевин „Книжарничката на острова“, преводач Паулина Мичева, центърът на действието е при рафтовете с книги. Каквото ѝ да се случва извън книжарницата, то е свързано, подчинено и продължение на ставащото там. Всички пътища и герои където и да ходят се връщат в нея.
Ел Джей не е обикновен мъж. Обича книгите – това е неговата кратка и пълна характеристика. Държи на хората, които четат. Смятат го за ексцентричен и егоист, затворен в малкия си книжен свят. Загубил съпругата си като че ли още повече се изолира от реалността извън обсега на работното си място. Но животът тече и размества пластовете. Ел Джей получава нови подаръци от живота: увлечението по Амелия, смелостта да прочете книги, препоръчани от нея и да ги хареса и коментира, разширяването на личната му територия с Мая, едно подхвърлено дете.
Нашият главен герой променя обикновените си навици с грижи и познания за децата, но и учи на обич към книгите Мая. Учи на обич и себе си. Наглед странни за околните неща стават в малкото скучно градче и осиновяването се превръща в смисъл и стимул за борба, в израстване на Ел Джей. Ако досега е съществувал заключен в себе си и почти обърнал гръб на другите, появата на Мая в живота му го изважда от безметежното му състояние.
Интересна е метаморфозата с Никълъс Ламбиаз, шеф на полицията, четящ в началото на запознанството им само криминални романи и постепенно откриващ и други жанрове от литературата. От познати те се превръщат в приятели и разчитащи един на друг. И началният тласък за сближаването им идва от книгите.
В историята всичко се върти около книжарницата и героите са непълни без нея. Тя осмисля и оцветява живота им.
Дори в предложението за брак замесени са пак те. Когато си с някого години наред – ден и нощ, а Ел Джей има опит от брака си, осъзнаваш важността на общите интереси в двойката. Те поддържат, обновяват, внасят кислород във връзката. Любовта не само като чувства , а и стимул, мотивация, съпреживяване, споделяне. За мен чарът на книгата е в тези редове, в начина на предлагане на сърцето си: „Мога само да кажа, че.... Мога само да кажа, че ще го измислим някак, кълна се. Ще се получи. Когато чета книга, искам в същото време и ти да я четеш. Искам да знам какво мислиш за нея. Искам да бъдеш моя. Мога да ти обещая книги и разговори, и цялото си сърце, Ейми.“ Романтично? Емоционално? Да, но и разкриващо точно вътрешния мир на човека.
Допада ми задушевната атмосфера на книгата, препратките към автори и творби. Навлизането в света на писането на растащята Мая. Всяка глава носи името на известен разказ и естествено се налага сравняването между неговото съдържание и следващия текст от „Книжарничката...“ Допълване и въпроси за размисъл, любопитство на читателя да потърси и прочете споменатите заглавия. Реверанс и към понякога загубената кауза на книгите с разкази.
История, която ме накара да изоставя другите си четения и да я довърша. Наглед обикновени персонажи, но поставени при извънредни ситуации и пейзажът натежава от изненади. Размечтах се да си намеря отново любимата книжарничка, защото преди година я загубих.
„Едно място не е истинско място без книжарница, Изи.“ Нали?
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4338
