Книголюбие :: Виолета Воева: Свободни като въздуха

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.12.2014 06:00 - Виолета Воева: Свободни като въздуха

Автор: knigolubie Категория: Изкуство

Прочетен: 896 Коментари: 0 Гласове:

Зърно от светлина

Сълзата. Не искам да я изтрия.
Нека свободно да пресича лицето.
И когато плача да не се преструвам,
че имам сажда в окото.

Като небесна капка нека да почуква
с морза си по масата.
И по-често да поглеждам навън - към облаците,
които трупат в себе си дъжд, сняг и тъга.

Сълзата и този път изкачва
стръмнината от сърцето до очите.
В своята мъничка сфера събира
сол и вода - от цял океан.

Днес цветната леща ще смени
кафявото на зениците с морско зелено.
После, вече натежала,
ще се търкулне по скулата на лицето.

Сълза:
Праисторически кристал,
пробляскващ в пропастите на времето.
Зърно от светлина, което пониква в изгрев.
Снежинка, кацнала на миглата ти.

Преди да я разтопи дъха ми.

Любов

В следобеда – двама
С въздуха рижав
облечени само
свободно
дишаме

Играта на цветовете

Цветовете на светлината:
Чакам по течението й
бялата, синята, виолетовата, златната.

После засиява зелената.
Разрежда я само въздухът
държан от сънното небе -
крепостна порта,
преди вавилонската.

По дъно на пейзажа искрят
изумрудени украшения – днешните локви.
Облаците - самородни кристали,
проблясват при всяко движение.
Сменят формата и големината.
Истински калейдоскоп.

А когато се плъзне здрачът любовно
по хълбока на хълма,
се виждат ясно родилните,
вече ръждиви петна на луната.

Игра на цветовете -
в зоната между два сезона.

Предсърдието на нощта

Краят на деня.
Мълчание ни е затворило.
В неговата територия свършва рая
и започват пристройките на ада.

В края на деня.
Здрачът полита напред.
Завладява въздуха.
Той не е просто предсърдието на нощта,
а преминаване от живот - към смърт.
Затова времето сега е миг,
век и самата вечност.

Но на самия ръб на нощта,
ангел ще излезе от приближаващия облак.
И крилете му ще засияят като две луни.

Тогава пейзажът се връща.

Химията на любовта

Снегът е вече тук.
Следобедът, вече пренаселен от него, просветва.
Светът се затваря между подвижни бели отвеси.

И ние влизаме в ново измерение.

Цепнатините на небето се запълват със сняг.
И сумрачното преддверие на здрача засиява.
Сега е най-дългият зимен ден.

Свободни сме като въздуха наоколо.

Стаята се намества в тихо ъгълче
сред сребърните висящи градини.
По прозореца се редят снежинки, пера, лед.
Не се чува нито шепот, нито суетене.

От шкафа внезапно се търкулва райска ябълка.
В леглото.

В часа на любовта.

От "Свободни като въздуха" ИК "Ера", София 2014

Нагоре