ФУРИИ С НЕЖНИ ИМЕНА, ИЛИ 5 БЪЛГАРСКИ РОМАНА, КОИТО НЕ ОЧАКВАХМЕ

Нека обясня защо не ги очаквахме. Не защото сме преднамерени по отношение на съвременната българска проза. Още по-малко сме склонни да я делим по пол. Причината е в крепкото ни удивление от дебютите на няколко авторки, които разказаха себе си като за последно. Изляха спомени, разпарчетосаха илюзии и си отгледаха нов устрем. И ей така, между буквите, ни накараха да потръпнем.

ГРЪЦКО КАФЕ (Колибри, 15 лв.) е блестящ фрагментарен роман, роден от спомените на Катерина Хапсали, и още пари, защото току-що се приземи в книжарниците. „Моят живот са моите белези”, признава героинята на тази разтърсваща изповед, адресирана от майката към нейния син:

Никой не ми беше казал, че майка не ставаш, щом прегърнеш детето си за сефте. Майка ставаш всеки ден, отначало.

Замесен от родови легенди, лични прозрения, съмнения и прокоби, „Гръцко кафе” е виртуозен опит за примирие с необратимото. В кръвта на този текст се вливат много реки, но той не се срамува от полифонията в душите на героите си. Премиерата на книгата е на 28 януари от 19.00 ч. в столичния клуб „Карусел”. Кафе може и да не пием, но ще си търсим ципурото. Защото нищо на този свят не е вечно, дори и мъката.

НИЧИЯ (Жанет 45, 14.90 лв.) е първият самостоятелен роман на Христина Панджаридис, като оставим настрана нейната „Ярост” (2011 г.), излята в съавторство. „Не е ли чакането, търпението, измислянето на поводи да потърпиш още и пак... преносена бременност, която депресира душата?”, пита тази задъхана, животрептяща книга и си отговаря сама: „Любовници на тялото се намират, но любовници на потайностите вътре в теб – безнадежден случай!” Лишен от маниерност, на места болезнено честен, този текст ще ви отведе в Испания, за да ви върне в България и обратно. Няма да ви спести самовглеждането, нито тъгата. И ще ви изненада с танца на думите си.

ДОКЛАД НА ЗЕЛЕНАТА АМЕБА ЗА ХИМИЧЕСКИЯ МОЛИВ (Колибри) е свеж и непринуден опит да се разкаже безпристрастно най-новата ни история. За успеха на този експеримент отговаря Велина Минкова. С две провокативни метафори и с поръчението да напише доклад за преживелиците в международен пионерски лагер в Северна Корея започва дневникът на нейното алтер его Александра Георгиева, ученичка за 7-ми клас от София, НРБ. Разказ в първо лице, единствено число, който е напоен със случки, фина ирония и абсурди и проследява пътуването на девойката от социалистическата ни столица, през далечната „братска страна”, та чак до Прехода. Спомените на авторката сноват между различни пластове на пространството и времето, разпънати между разни идеологически внушения и симулации, от една страна, и чистотата на едно необременено съзнание, от друга. Очакваме книгата в средата на февруари.

ИМАГО (Жанет 45, 15 лв.) не е първият роман на Радостина А. Ангелова, но също като дебютния „Виенски апартамент” сякаш игнорира всевластието на авторката си и сменя гледните точки със скоростта на светлината. Действието ни пренася в Испания заедно с лаборантката Марта, на свой ред съпроводена от приятели. Поводът са собственият й рожден ден и изложбата на нейната майка. Следва канонада от неочаквани срещи, размисли и асоциации, а както знаем „неочакваните събития имат бели коремчета и черни перца – никога не могат да бъдат само хубави или само лоши. Въпрос на избор е кое от тях ще запомни човекът – катрана или ангелския пух”.

УСМИВКАТА НА КУЧЕТО (Колибри, 18 лв.) изгря миналата година в одеждите на археологически трилър, но прикова вниманието с гребен от истини за взаимодействието на организираната престъпност, иманярската мафия и държавата. Автор е младата и находчива Димана Трънкова, журналист – археолог с вкус към пътешествията: „Аз пътувам на много и странни места, но казвам ви – това е най-странното пътешествие, което съм предприемала досега”, споделя тя за работата си върху романа. Криминалната интрига е налице, но през страниците на тази книга неусетно ще натрупате знание за траките и техните божества, за алтернативни исторически и религиозни учения, за изпозабравени български светини, древни митове и злободневни обществени рани...

Сигурно има и други впечатляващи български дебюти напоследък, подписани от жени. Ако сме пропуснали нещо значимо, ще ни извините. На свой ред ще ви спестим евтиното умиление от роящите се графомански напъни у нас. Истината е, че всичко може да се преглътне с малко ципуро и много храна, утешава ни Полихронис, колоритният герой на Катерина Хапсали. Пък и понякога кафето не горчи.



Юлия Петкова

http://www.goguide.bg/revu/1469-FURII-S-NEJNI-IMENA-ILI-5-BYLGARSKI-ROMANA-KOItO-NE-OChAKVAHME

Браво на българските автори! Нека всчики знаят, че класиците не са тези, които са живяли сто години преди, а всички, които пишат за вечните проблеми: любов, омраза, тъга и радост на живота! Пък и нашите съвременици не са по-лоши от прочутите писатели.