Христина Панджаридис е родена в град Елин Пелин. Работила е като редактор и сътрудник за много издания. Пише хайку, разкази и романи. Кореспондент е на списание „Световете“ във Франция, където живее.

Член е на Съюза на българските писатели в САЩ и по света. Това, че ежедневието й протича извън България не й пречи да пише на български. След редица отличия, през 2014-та става носител на трета награда от 19 международен хайку конкурс „Кусамакура“ в Япония. Обявена е за един от стоте най-креативни хайку автори за миналата година, което е и повод за днешното интервю.

Пол: женски

Зодия: овен

Образование: висше - журналистика във Факултета по журналистика към Софийския университет

Професия: журналист

Местожителство: в момента Франция, но в мислите България и някои закътани местенца с изглед към планината

Интереси: книги, психология, колекциониране на неповторими хора и чудеса, пробване на измислени рецепти в миг на гладуване

Любими филми и книги: „Зелева супа“ с Луи дьо Фюнес, „Прозорец към двора“ на Хичкок. „Любов по време на холера“ на Маркес е книга, която не ми омръзва. И стихове. Винаги чета наред с роман, сборник с разкази и стихосбирка.

Любима музика: Шопен, Лист, Вивалди, джаз.

- Христина, какви чувства ти носи процесът на писане, самото създаване на творчески текст?

- Опознаване на самата мен, колкото и странно да звучи. Пишейки си правя дисекция и се случва да открия бисери или изгнил плод. В своята цялост писането ми носи удоволствие и пренасяне в друг, по-добър и поносим свят. Писането е очакване.

- Как започна да пишеш проза и как хайку?

- Уж нищо не е случайно..., а случайно започнах с хайку. Октомври 2009 г. прочетох хайку на Петър Чухов. С него се познаваме от ученици. Чела съм стиховете му, но за хайку ми липсваха познания. Когато ги прочетох, буквално усетих въздействието им. Някакво блаженство, удоволствие. Пожелах да го изпитам отново и следобеда на разходка край канала на Рейн видях есента по друг начин. Бръкнах в джоба, извадих си листа и химикала, и записах първото си опитче... И се започна.

С прозата сме по-стари познати. Сътрудничих на вестник „Средношколско знаме“, четях списание „Родна реч“ и по естествен начин пробвах да сътворя разкази. Липсваха ми приятелки и разказвах истории на листа.

Скоро се върнах назад и се хванах, че първите ми написани разкази са били фантастични.

- Ти си сред 100-те най-креативни хайку автори за 2014-та. От какво се ражда едно твое хайку? Спомням си как една котка на моята капандура те вдъхнови за този текст:

по небето

на четвъртия етаж

пъстра котка

После и за този:

покрива

гладни звезди

две котешки очи

Какво те вдъхновява в ежедневието ти?

- Спомням си! Котките са от любимите ми същества. Чаровност и закачливост в една опашка. Да вмъкна, че между първите ми десет написани хайку, се промъкна и...

кучешка опашка

грациозно продължение

на стъпките ми

За хайку ме провокира вятърът, който наднича в очите ми без предупреждение, катеричката на пътя, жълтият чадър на съседката. Хайкуто е променлив пейзаж, чакащ да го обезсмъртиш. Мълчалива любов.

- „Любовта ли е най-ефективното лечение или е само едно обезболяващо - след известни часове действието му се преустановява. Скоро някакво заглавие запулсира в слепоочието й. „Женската изневяра е научно оправдана““. Как ще коментираш този цитат от романа ти „Ничия“? Какво е мнението ти изневярата?

- Любовта е балсам за душата и тялото, светлината на живота. Цитатът от романа „Ничия“ е част от характеристиката за Доротея. Зад моята главна героиня стои действителна жена, която въпреки трудностите и изневярата не преставаше да обича мъжа си.

- Изневярата? Не е ли по-трудно да не изневеряваме с мислите си...

- Лично за мен - ако съм с някого, не му изневерявам. Не приемам разглеждането на изневярата като подправка и свежа струя във взаимоотношенията. Изневярата си е предателство. Малки, средни или големи предателства... ами едно и също е. Пресолена ли ти е гозбата е безсмислено да се изчислява с колко грама сол си надвишил дозата.

- По повод заглавието „Ничия“ - ти ничия ли си или нечия и какво мислиш относно желанията на хората да притежават. Има ли притежание във връзките и това пречи ли на свободата?

- Заглавието на романа в първоначалния му вариант беше „Забранено за майки“. При редактирането редакторът Янко Янчев ме помоли да измисля друго. Да е от една дума, приковаващо, като „Ярост“- това бяха неговите думи. Набързо изчетох текста и си отбелязах отделни подходящи заглавия. Двамата избрахме „Ничия“.

Притежанието е част от лакомията ни. Като че ли и най-скъпото бижу не струва пред обсебването на една душа. Желанието да притежаваш ми напомня рибаря, на когото му се привижда вечно закачена рибка на въдицата.

Според мен най-свободните хора притежават най-малко движими и недвижими имоти.

- На какво държиш в отношенията между родители и деца, между мъж и жена, между приятели?

- На искреността. На уважението. На отворената врата. Човек понякога се нуждае от топла стая, чаша с облаци пара, цялото време на очите отсреща.

От детските си години усвоих урока да не казвам всичко на родителите си, за да ги предпазя от страдания. И до днес мисля, че е полезно да спестиш определена доза неприятна информация, ако премълчавайки я няма да объркаш живота на някого.

- Споделяш ли и какво мислиш за тайните между хората?

Споделям всичко с моята сестра. С времето съм разбрала, че мога да ѝ се доверявам. Ще ме разбере и ще ми помогне.

Тайните са сейфа на човека. Нямам банков сейф, но с тайни разполагам. Да, определени неща си пазя само за мен. Тайните и хората - всичко е индивидуално. Интуицията ми е развита и разбирам с кои хора ще говорим по работа и точка, и с кои ще се срещнем отново.

- Какво е отношение ти към миналото, настоящия момент и бъдещето?

- В миналото си бях като Хамлет в рокля. Задавах си въпроса да пиша или да не пиша и пропуснах години. Години, които и кралимарковски скок не догонва. Днес знам, че ми се пише и искам да съм жива и здрава, за да следвам думите.

- Има ли доза биография в текстовете ти? Как се преплитат лични преживявания с измислени истории в една книга?

- Въздухът за твореца е неговата фантазия. Обичам да си измислям и ми се случи като малка да се чудя до къде беше истината и откъде си доизмислих историята. Оттогава внимавам. Много малка част от историите ми са плод на преживяно, наблюдавано или споделено. Разчитам на въображението си. Специално за романа „Ничия“ разказът започна от истинска жена, наречена от мен Доротея. Тя и досега живее в Испания, където се развива голяма част от действието.

- Първият ти роман е „Ярост“. Случва ли ти се да изпитваш ярост?

- „Ярост“ е написан в съавторство с Димитър Стоянов. Изпитвам ярост към несправедливостта, към безразличието. Близките ми ме намират за твърде чувствителна, аз - за доста ранима. С много рани сигурно се става добър боец...

- Как приемаш мненията за твоите творби - читателските, рецензиите, критиките?

- Все по-спокойно. Приятно е да те гъделичкат, но е безсмислено да се хвалим, за да не си разваляме отношенията. Специално за романа ми „Ничия“ съм благодарна на Неда Андонова, която ми изпрати подробно своите комплименти и забележки.

- Как оценяваш пишещото общество в България и как четящото? Смяташ ли, че някога и българските писатели ще могат да получават подходящи хонорари от издадените техни книги и ще могат да живеят, издържайки се по този начин?

- Преди време, обменяйки съобщения с една писателка, бях неприятно изненадана от нейното изявление, че тя пише, а няма време да чете. Моите приятели са хора, които четат. За писателя четенето на книги е задължително, то е част от творческия процес. Надявам се в един слънчев ден по-голямата част от българските писатели да се издържат от книгите си.

И за край на нашия разговор, ще се радвам да довършиш изреченията:

Христина обича... чувството за хумор. Ябълки с канела. Изгрева в Алпите или други планини.

Вярва в... приятелството.

Не понася... двойните стандарти.

Стреми се към... искреност.

Няма да забрави... хората, които са ми помогнали.

Би променила... себе си и света, някой път и прогнозата за времето.

Съжалява... за изпуснатите влакове и преяждането. За неизказаната благодарност на най-близките хора.

Плаче... за пчелата, която умря на прозореца ми това лято.

Оптимист или... мъртъв.

http://www.formalno.com/…/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0…