Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2015 06:00 - Борис Арнаудов: Страст
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 811 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg




    Разказ


Когато станах старши матрос, служех н Созопол. Обучавахме новобранци. Държахме се, по традиция, зле с тях. Организирахме състезания по бързо лягане, посред нощ ги събуждахме да си смазват оръжието,  карахме ги да се бръснат с морска вода, не им разрешавахме  да носят чорапи, а само партенки. Командирите разбраха за тези издевателства и ги забраниха, защото във военноморския флот офицерите бяха твърде интелигентни. Стана скучно и аз започнах редовно да си ползвам отпуската.Вечерите обикновено прекарвах в казиното, тогава то беше едно от най-добрите заведения в Созопол. Пиех бяло вино с пържена цаца и си мечтаех за еротични преживявания с по-възрастни жени. Направих последователно предложения на телефонистка, лаборантка и медицинска сестра. Те проявяваха любопитство, но щом разбираха, че мога да им бъда син, започваха свенливо да ме отбягват. Реших да насоча енергията си към момичетата от моята възраст и се запознах с дъщерята на главния готвач в казиното Ксения. Тя много харесваше моряшката ми униформа, изпитваше някакви симпатии към мен. Това ме окуражи и една вечер реших да и се обясня в любов.
- Ксения , познаваме се отскоро, но имам чувството, че сме обречени да бъдем заедно.
- За цял живот! – засмя се тя.
-Точно така! – извиках и се хвърлих да я целувам.
Тя ме спря и хладно каза:
- Ти за каква ме мислиш?
- За каква да те мисля?
- Не знам. Ти трябва да кажеш.
- Какво да ти кажа. Мисля те за умна, хубава, възпитана…
- Не мислиш ли, че съм доста пълна?
- Това е нормално за дъщеря на главен готвач.
- Значи съм дебела, така ли?
- Не съм казал, че си дебела.
- Но си го мислиш!
- Всъщност ти го каза.
- Защото и ти го мислиш, но не го казваш. Трудно мога да изкарам цял живот с такъв като тебе.
- Но ти може да отслабнеш.
- Защо трябва да отслабвам. Я го виж ти! Ще ми поставя условия!
Разбрах, че съм объркал тактиката и започнах да се извинявам. Тя ме прекъсна:
- Ако искаш да изкупиш вината си, ще плуваш до шамандурата и обратно.
Сезонът отдавна беше преминал, бе краят на октомври, но без много да му мисля хвърлих дрехите на пясъка и скочих в морето.
Когато се върнах на брега, Ксения я нямаше. Нямаше ги и дрехите ми. Намерих само обувките, колана и отпускарската книжка.
В Созопол останах още шест седмици и нито веднъж не излязох в отпуска. После заминах за Атия и няколко месеца по-късно получих писмо от Ксения. Обясняваше ми, че моряшките униформи били колекционерската и страст. Събирала униформи на всички чинове – от матрос до капитан първи ранг. Засега и липсвала само адмиралска униформа.
След година научих, че Ксения се омъжила за главнокомандващия флота.

_________________________________________
*Разказът „Страст” получи наградата „Чудомир” за хумористичен разказ през 2012 г.





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1099580
Постинги: 1158
Коментари: 516
Гласове: 1409
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829