Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2015 06:00 - Божидара Цекова: Ненаписан разказ
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 2008 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

    

   Н Е Н А П И С А Н Р А З К А З



Телефонът иззъня. Непознат, груб глас попита:
- Божидара Ценова ли е?
- Не Ценова, а Цекова.
Гласът криеше заплаха. Един преподаветел, навремето, отдели доста време да говори за благородство в гласа и как образованието, социалната среда и не на последно място характерът на човек се отразява в тембъра му.
- Говорите с инспектор Стефанов от първо районно управление.
- О-хо! Измама по телефона! Намерете друга жертва – и затворих. Не стига, че мокрото петно на тавана в банята се уголемява, ами и разни мошеници... Телефонът пак звънна.
- Не е измама. Трябва да дойдете в управлението утре сутринта в десет часа.
Прозвуча стресиращо.
- За какво? – и веднага се изплаших дали сина ми или внука не са катастрофирали или бутнали човек.
- Като дойдете ще разберете.
- А, не! Кажете ми ориентировъчно за какво ме викате иначе няма да дойда.
- Във връзка с Александър Тасев.
- Не го познавам.
- Ще освежим паметта ви.
- Слушайте, как ви беше името?
- Инспектор Стефанов.
- Инспектор Стефанов аз съм написала доста криминални разкази, новели, дори роман, членувам в AIEP – международна асоциация на писателите криминалисти и мога да ви кажа, че ако изпълнявате ролята на следовател, вие сте лош следовател след като за 3 минути ме настроихте против себе си. Ще дойда от любопитство. – и ядосано затворих телефона.
Ако не беше петното в банята сигурно щях да бъда по-учтива.
Веднага се обадих на сина си с въпроса в последните дни извършил ли е нещо противозаконно. Той се изсмя и ме посъветва да не пренасям криминалните си фантазии в живота. Попитах отделно внука защото може да е направил някоя беля, за която баща му не знае. Той дръзко отговори, че не помни да е изнасилил някоя... последва нецензурна дума. Скастрих го, че пред мен не може да употребява тази дума и той също се изсмя. Успокоих се. Значи аз някъде съм згазила лука, но не се сещах къде.
На другия ден отидох в управлението. На пропуска съобщиха на инспектор Стефанов, че го търся и насреща ми се зададе едър, мургав мъжага, с малки близко разположени до големичкия нос очи, в които подозрението бързо се смени с учудване.
„Горкият – си помислих, - сигурно е очаквал мацка, а се сблъсква със седемдесет и пет годишна баба. Не очаквах да ме възприеме като дама. Гласът отговаряше на външността - груб, ограничен и вероятно злопаметен човек.”
Той ме поведе към една малка стая с две бюра. Зад едното седеше, сигурно пак инспектор, но с добродушна младежка физиономия, с кръгли наситено сини очи, които като че се учудваха на всичко, което ги заобикаля. Имаше интелигентно излъчване. Стана, покани ме да седна и се представи като старши инспектор Иво Миланов. Той беше по-високо в иерархията. Бяха чудесна двайка за доброто и лошото ченге. Заговори доброто.
- Разбрах от разговора ви с колегата, че не познавате Александър Тасев.
- Да. Името нищо не ми говори.
- А това говори ли ви?
- Миланов ми подаде листче с моя номер и името ми собственоръчно написани.
- А-а, нямах визитка и дадох номера си на един мъж, с когото разговарях вчера. Не зная как се казва.
- Значи разговаряте и давате кординатите си на непознат мъж, на когото не знаете дори името.
- То нямаше значение за мен. На масата ми в сладкарницата седна мъж, на когото му се говореше, имах време, историята му бе прелюбопитна, а аз съм ловец на истории. Това е.
- Какво ви каза? – със заповеднически тон попита Стефанов.
Помъчих се да не се ядосвам и много бавно, ама много бавно си отворих чантата, в която има всичко. Двамата се втренчиха напрегнато, като че ще извадя пистолет, измъкнах папка и от нея няколко листа.
- Записах целия разговор почти дословно.
- Защо? – подозрително попита Миланов.
- Не, за да ви го предоставя, не съм си и помислила, че ще ви трябва. С малки допълнения, описания и доза фантазия това е готов криминален разказ.
Стефанов понечи да вземе листовете от ръката ми,
- Не! Не мога да ви ги дам. Преснимайте ги, но оригиналът остава при мен.
- Това е веществено доказателство – сърдито репликира Стефанов.
- Това е моя интелектуална собственост.
Наложих се. Стефанов излезе да направи копия.
- Убил ли я е? Не ми се обади. – попитах Миланов.
- Вероятно защото веднага го арестувахме. Жива е.
- Слава Богу!
- Какво е впечатлението ви от него?
- Не става за убиец! Добър, сантиментален и глупав мъж.
- Защо глупав?
- Защото жена му е кучка и ще го изработи.
- Познавате ли я?
- Познавам породата.
Стефанов влезе, подаде ми ръкописа, копие на Миланов и за себе си.
- Четете вместо да ме разпитвате.
Какво пишеше.
„Стоя в сладкарницата, съжелявам за провалилата се среща и за загубеното време до следващата. Не се научих да пия кафето бавно за удоволствие. Употребявам го като лекарство - да ми вдигне кръвното и сега се чувствам неудобно, че с едно кафе ще заемам масата повече от половин час. Ако времето беше хубаво щях да обиколя магазините. /Да се редактира./”
- Никак не ни интересува как си пиете кафето – отбеляза Стефанов.
- Писала съм го за читатели не за следователи.
„Влиза мъж под четирийсетте. /Описание – впечатление за светло кафяво петно, дълги, прави светли коси, голямо обло чело, големи зелени очи, голяма уста с плътни устни/ Има много свободни маси, но той сяда при мен, може би защото съм най-близо до вратата. Движенията му са механични, мисълта му е другаде. Разтревожен е. По навик вади цигари, сеща се, че вече не се пуши и ги прибира. Погледът му блуждае и случайно се спира и задържа върху ми. Втренчва се в мен.
- Имате ли малко свободно време?
Отчитам благородство в гласа, а и мъжът е хубав.
- Имате нужда да говорите с някого, нали?
- Ще се пръсна, ако не споделя.
- С непознат човек е по-лесно. Слушам ви.
- Страх ме е, че убих жина си.
И заби поглед в очите ми. Очаквах всичко друго, но не и това. Помълчах. После много внимателно, както вероятно бих разговаряла с луд, казах:
- Това не трябва ли да съобщите в полицията, не на мен?
- Да, така е, но може да не съм я убил... отивам и казвам, а на нея нищо и няма... не знам..
Има логика..
Мъжът скрива глава в дланите си. /По-горе, при описанието – на бузата му две червени резки, като одрано с нокът. Моето впечатление./
- Разкажете ми какво се случи.
Поръча коняк.
Наблюдавам двамата инспектори – от дясно - русия, от ляво – мургавия, погледът му е в началото на стораницата, явно се затруднява с почерка ми, който не от най-четливите, но следи текста с каменна физиономия, А Миланов е заинтригуван. Отварям чантата си за кърпа за нос. Погледите им отново се стрелват към ръцете ми. Професионална деформация.
- Забравих го вкъщи.
- Кое? – пита Стефанов.
- Пистолетът.
- Ние разследваме опит за убийство, а вие се забавлявате.
- Прав сте, инспекторе, всеки със занаята си. Значи опит за убийство?
- Да продължим с четенето – властно се намесва доброто ченге.
- Толкова е хубава! Като я погледнеш – дъхът ти спира! – започна разказа си мъжът. – Изпивах я с поглед, отдалеч, не смеех да се приближа, около нея винаги имаше група състуденти. Тя сама дойде при мен, тя ме избра... Как стигнахме дотук? Толкова я обичах!
- А тя обичаше ли ви?
- Казваше... вече знам... Днес видях в очите й такава омраза! И двамата крещяхме. Пресипнах.
- За какво? Имаше ли повод?
Сервитьорката му донесе коняка. Преполви чашата.
- Заради дъщерята, заради Оли... Като се оженихме тя следваше, аз работех и я издържах. Роди се Оли. Аз я къпех, тя се страхуваше да не я изпусне, сменях памперсите, нея я беше гнус, разхождах количката, тя все нещо пишеше, разказвах приказки, тя нямаше търпение, тичах подир детето – беше уморена. Водех и взимах от детската градина, после учех заедно с Оли. Предложиха ми хубава работа, но щях да бъда много зает, отказах.
- А тя?
- - Направи дисертация, пише проекти, работи с ЕС, все заета, все уморена, ние не съществуваме. Миналия месец предложи развод. Съгласих се. Остана да живее при нас докато си намери квартира.
- Изпразни чашата. Картината се очертаваше – отчайващо банална,
- - Днес ми съобщи, че заминава на работа в Англия и ще вземе със себе си Оли. Полудях! И започнахме да крещим. Аз я отгледах, а тя ми я отнемаше в най-трудната възраст, когато имаше нужда от родител до себе си. Казах й че винаги е била лоша майка и съпруга, че е студенокръвен егоист, тя крещеше, че съм мързеливец, некадърник, неудачник, че деградирам, дори не я възбуждам... Отвърнах, че и розичката и сърцето й са в камерата на хладилника и тя се хвърли върху ми, одра ме, хванах ръцете й и я блъснах, падна, без да погледна изхвърчах навън... Уплаших се! Можех да я ударя. Няма да й дам Оли.Тя провали брака ни, ще провали и бъдещето й./Да се прецизира./
- - Изневерявал ли сте й?
- - Веднъж за няколко месеца.
- - Разбра ли?
- - Да. Исках да разбере, да ревнува.
- - Прости ли ви?
- - Не знам. Продължи да не ме вижда както преди.
- - И сега ви мрази. Знаете ли какво мисля, че ще направи жена ви?
- - Какво?
- - Ако е умряла – нищо. Отивате в затвора, но ако ви ненавижда може да инсценира борба, свидетелство е издраното ви лице, да ви обвини, че сте искали да я убиете и ако е убедителна в съда – пак отивате в затвора, а тя заминава с Оли в Англия. Имате мотив – да задържите дъщеря си при себе си.
- - Нали, ако я убия Оли ще остане без родители? Аз да не съм идиот?
- - Но съгласете се, че полицайте и съдиите не знаят, че не сте идиот. Толкова идиоти щъкат по земята.
- - Господи!Тя може да бъде много убедителна.
- / Да не забравя историята с огледалото и възрастната жена на долния етаж./
- - Каква е историята с огледалото?
- - Жена му ще предпочете борбата да е в спалнята. Ще обясни, че след съгласието за развод, тя живее в нея. Ще бутне масичката, на която стои козметиката й. По земята ще се разхвърчат кремове, спирала, фон дьо тен. Ще има счупено стъкло и потекъл крем. – ефектно, нали? Но – огледалото ще е поставено. Никоя жена не чупи огледало – седем години нещастна любов. Ако разследващите не са достатъчно наблюдателни – номерът на съпругата ще мине. Ако не са разпитали възрастната жена, която седи на балкона и знае всичко за всички, няма да научат, че е видяла как мъжът гневно напуска блока, а малко след това на горния етаж се чува шум от паднали вещи.
- Стори ми се, че двамата инспектори се спогледаха.
- - И как продължи разговора ви с Тасев. Бележките свършват дотук.
- - Казах му да си върви вкъщи и да ми се обади. Написах името и номера си.
- - Защо решихте, че съпругата ще инсценира опит за убийство? – този път питаше Стефанов със значително по-мек тон.
- Пиша криминални разкази. Тя иска да накаже съпруга за изневярата му, да се отърве от него, да отведе дъщерята в Англия и нещо много важно – да престави бащата в лоша светлина. Като го прати в затвора връзката между тях се скъсва.
- Как ще завършите разказа? – заинтересува се Миланов.
- Осъждат го. Не съм сигурна дали да има продължение, ако има то в общи линии ще е нещо такова - жена му заминава с дъщерята, но работата й пречи да общува с нея, момичето не приема промяната... В училището го избягват, чувства се самотно в един чужд свят... Страда за баща си, за приятелките, за родното си място, за всичко, с което е свикнала. Мрази майка си. Адът настъпва! След бурна сцена майката катастрофира. Боейки се, че ще умре изповяда стореното. Оживява, но момичето се прибира в България, делото се възстановява с оправдателна присъда... Не съм решила още.
- С други думи - хепи енд! – засмя се Стефанов.
- - Само че в душата на всеки остава дълбока травма, мъжът не забравя дните в затвора, дъщерята – няма да прости на майка си, а съпругата губи детето си и ще куца до края на живота си.
Така завърши престоят ми в управлението. По-късно разбрах, че не е повдигнато обвинение. Тасев не ми се обади. Аз бях само една възрастна жена, седнала на маса близо до вратата, която имаше свободно време.




Гласувай:
1



1. fumiko - Ее, браво!
25.03.2015 08:53
Отдавно не съм чела такива интересни и хващаши за сърцето разкази! И ако наистина на авторката е 75 години, още сто пъти повече - браво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2011536
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031