Иска да я гледа как спи. За съжаление, дори не е виждал леглото ѝ. Нито пък тя неговото. Въобще, едва ли са виждали едно и също легло. Освен евентуално по телевизията, в някой филм. Или пък, ако случайно единият е отсядал в хотел, в който другият някога е бил – и то в същата стая.

Иска да я гледа как спи. Другите гледки вече само го натъжават. Не е максималист – заспала в креслото, на седалката във влака, автобуса или самолета, опакована в спален чувал (с главата отвън разбира се) също би му било достатъчно.

Може би тя никога не спи? – страхува се той. Може би така трупа дългове и някой ден, уви, когато него вече го няма – тя е толкова млада, – ще заспи за години, докато ги върне. Кой ли щастливец ще бъде тогава до нея – да отмахва нервна къдрица от челото ѝ, да попива надникнали от отпуснатото ѝ изящество капчици пот.

Те са в музикален магазин. Той си купува компактдиск на В-52’s.

- Страхотна банда! – отпушва възторга си продавачът. – Личи си, че сте познавач.

- Ненавиждам я! – отвръща той. – Трябва ми нещо, за да ме дразни, когато се чувствам прекалено добре.

Тя стои без да се усмихва. Знае – думите са предназначени за нея. Свикнала е. Продавачът се раздвоява между професионално необходимата учтивост и инстинкта на самец, предизвикан от съперник. Не казва нищо, което да подскаже как гледа на себе си.

- Искам да пия кафе  – гласът ѝ е безразличен, както подобава на една непозната. Той кимва, но отвръща:

- После няма да можеш да спиш.

Все пак тя заспива. Облегната на рамото му, докато той шофира с една ръка. Докато влакът прекосява пустите и безводни пространства. Докато автобусът е спрял на дългата опашка пред граничния пункт. Докато самолетът потреперва, а някъде долу израстват стръкчета светлинки.

Умишлено не си представя легла. Излиза от музикалния магазин с несъстоялия се диалог и с цялото бъдеще, което би могъл да произведе, зад гърба си.

Тя? Дълго стои пред редиците с компактдискове. Разглежда ги: отдолу-нагоре и отляво-надясно. После обратно. Избягва усмивката на продавача. Накрая той решава да се банализира:

- С нещо да ви помогна?

Тя го поглежда – без да е неизбежно. Лъскав е като стоката си с платени авторски права. Ръцете му, свикнали да броят пари, стоят стабилно на щанда. Главата леко се накланя. Приготвя се да извади по-сериозен подарък от думи. Нейният поглед – опрян на гърдите му, малко вляво, където марковият знак дефинира качеството, осезаемо натежава. Преди той да отвори уста, тя изрича, без да ангажира нито едно мускулче от лицето си:

- Спи ми се.





В последната седмица на април Петър Чухов ще представи новата си книга на различни места. Очаквайте допълнителна информация.
На 28 ще гостува в Казанлък.