Е, де, г-н Премиер,  местните избори отдавна отминаха за вас, а днес  отминаха и  за мен, в качеството ми на член на СИК, както и за още няколко хиляди души в страната, понаспах се добре, и сега, в качеството си на трол, съм готова за нови подвизи! Вий как сте, г-н Премиер, че се позабравихме? Гледам, спечелихте изборите, бравос! Сега си мислите, че ще критикувам? Нищо подобно, отспах  си чудесно, благодаря, и съм в отлично настроение, само за забава. Само ще ги отразим тия избори, бе г-н Премиер, а от това не боли, както си говорихме вчера с колегите в секционната комисия, по повод гласуването на гражданите).
Защото местните избори, г-н Премиер, са нещо много важно в една суверенна държава, и от това обикновено силно се интересуват дори и чуждите медии и държави, и по този повод бих искала да поздравя всички, в качеството си на литературовед, с един цитат от световната литература. 
"Сега дойде ред на Джордж да се прояви и той стъпи върху пакета с маслото. Нищо не им казах, но се преместих и седнах на ръба на масата, за да ги наблюдавам отблизо. Това ги ядоса повече от всяка забележка, която бих могъл да им отправя. Не можеше да има съмнение в това. Те почнаха да нервничат. Стъпваха върху отделни предмети, поставяха други зад гърбовете си и не можеха да ги намерят, когато им трябваха, положиха сладкишите на дъното и наредиха по-тежки неща най-отгоре, тъй че тортите просто се смазаха, а солта поръсиха навред. Що се отнася до маслото, и днес не съм виждал други двама души да се оплескат толкова с мазнина за шилинг и два пенса! 
Когато Джордж успя да отлепи маслото от чехъла си, те се опитаха да го напъхат в чайника. Маслото не можеше да влезе, а онази част от него, която се пъхна вътре, не искаше да излезе. Те най-сетне го изстъргаха и го положиха върху един стол, а Харис седна отгоре и то се залепи за него, а в това време двамата го търсеха навред из стаята."
Анадънму, г-н Премиер? Щото, честно казано, дванайсет часа след всичко случило се, и аз не мога да разбера, как едни местни избори, които нищо не променят, могат да причинят такъв хаос в държавата, чак да се стигне до там, че да набият Волен Сидеров?! 
Лично аз много пъти съм ви предупреждавала за сините каски, като спасители на българската държавност, но тоя път, трябва да си призная, че хората сами си бяха виновни - само 115 души от 6000 съдят държавата заради кошмара, причинен им от ОИК в София.  Призиви за помощ се пишат по стъклата на затвореното помещение, ако те пази, да речем, некой боец на ИД, обаче ако те пази полицията, вече е друго... Това вече е за сините каски и за Страсбург, и тогава нищо не се пише, както е казано в методиката за попълването на изборните книжа (да си позволим малко популизъм), а се оцелява с наличното и без паника, защото задачата е да оцелеят възможно най-голям брой хора, още повече, че все още в държававата (тази с малката буква, от която и аз имах честта да бъда част за няколко дни, заедно с чудесните хора, с които заедно  се опитахме да дадем максимума за комфорта и спокойствието на хората в нашата секция в избония ден) , та във въпросната държава с малката  буква действат институции, които са наредили линейките отпред, това са петнадасет линейки от общо колко, обслужващи София и селата наоколо?... Защото да, можеше и да ги няма линейките...Знаете ли, г-н Премиер, на мен лично, като на трол, ми се искаше да ги няма (това тайничко обаче, в момента все още в едно кътче от черната си душа съм член на СИК). 
Но това не засяга вас, г-н Премиер, засегна  гражданите на държавата с малката буква, по - конкретно членовете на СИК, ОИК и ЦИК в България. Аз бях сред тях, ама се разминах с линейката, затова и мога да седна и да пиша тук, и да се смеем с вас. Да ви кажа, в стила на вашето чуство за хумор,  няма и аз да плащам обезщетенията от съда по човешките права в Страсбург, защото един вид, се водя безработна, въпреки, че работя, та даже намазах, май....
А Волен го отнесе.  
Ей Богу, г-н Премиер, сега г-н Сидеров  ще ни мрънка по Алфа Тв поне до Коледа за вредата от наркоманията, няма да може да се вечеря спокойно,  и един вид, ще влачим последиците от тия местни избори поне до президентските догодина, ей; винаги съм казвала, че не се грижите достатъчно за народа си, и това си е, г-н Премиер, не става само  с това едни избори да му направиш на човека... 
Ще ме прощавате, ама тоя път няма да ви пратя поздрав, въпреки, че много ми се иска на душата. 


 

Не само избори. Как се живее след тях? Ето - в това е въпросът.