Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2015 04:00 - В Хеликон новата книга с разкази на Андрея Илиев
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1642 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image


За жените и автобусите

Карам автобус. Ама много време, човече! Сигурно сто години. Къде ли не съм ходил в България!... То София, то Видин... А пък Ямбол и Сливен ги имам за махалата! Автобус ли е – всяко бръмване, всяко скърцане по него го разчитам! Езика им знам!... На, него научих, пък женския език не можах... Ето, жената вчера ми вика на тръгване: “Закъсала ми се дръжката на чантата.” Хубаво, слагам си го в компютъра, че довечера трябва да я зашия. Връщам се и аха да хвана голямата губерка, тя пита: “Не ми ли купи нова чанта от Ямбол?” Понечих да отворя уста, а тя като блъвна отгоре ми: “Нали ти казах да ми купиш?”

         Но това е нищо... Аз да ти кажа от това неразбиране какъв срам брах преди години. Значи Трайчо, колегата, като въртял до Бургас, харесал една градска. И хъката-мъката – поискал си... А тя при директора на ДАП-а и ей такава уста!... На миш-маш без магданоз го направила!... И на другия ден отивам да вземам пътния лист за Сливенския балкан – ще карам деца на пионерски лагер. При диспечера – шефът. И като разбра накъде ще карам, навъси се и вика: “Вчера Трайчо ми сервира една яхния с една даскалица, гледай и ти да ме зарадваш! Ще хвърчат пагони!” То при нас какви пагони, ама директорът преди това е бил военен и като вдигне мерника на някого за гонене, така вика...

         Та качвам се аз, отварям вратите. Качват се и децата. Идва една майка и ми вика: “Може ли да дойда до лагера, че миналата година една мизерия беше... Ако знаех, нямаше да го пратя моя Ивайло!” Погледнах – поне седем места свободни, курсът платен. Викам: “Може!”

         Закарах ги по живо, по здраво, оставих ги. Изчаках десетина минути майката да огледа. Върна се доволна: “Тук – вика – бива. Има условия.” И седна на предната седалка вдясно от мене. Тогавашните автобуси нали ги знаеш, имаше такива седалки – за началници, за контролата... И си говорим през целия път. И забележи – Сливенски балкан, гори тилилейски, отбивки много. Обаче аз си карам. Да си кажа честно, мина ми това-онова в главата. Засукана жена – всичко по нея както се полага. А което не е както се полага – по-хубаво от моето вкъщи... Как да не ти мине поганска мисъл – седнала, засмяла се, кръстосала крака така, че ... Горещо й стана, съблече блузката, по едно червено потниче остана... И смее се, доволна явно, че Ивайло е на хубаво място. Бузките й руменеят, едни капчици като бисерчета над горната й устна... Да ги изпиеш!

         Обаче като не знам как ще реагира? Ще си поискам, ами ако се разпищи? Ако утре цъфне при директора? Хвръкват ми пагоните! А иди после обяснявай на жената що са те уволнили!... Това ми се върти пет минути в главата. После десет минути си представям как й смигам, завивам в първата отбивка, как... После пак пет минути директора и жената във формата на буквата ф... И хоп – показаха се първите къщи на нашето градче.

         Булката пожела да я оставя пак на училището и аз завъртях там. Тръгна да слиза, обаче спря, забърка в чантата си. Извади портмонето си, зарови в него. Извади пет лева и ми ги остави на двигателя. “Няма нужда – викам, - курсът е платен”. А тя вече се бе свъсила, помен няма от оная разговорлива и усмихната жена. “Не – казва, - това не е за курса. Това е да си купиш една ножка.” Ха сега де! “Имам си към инструмента – викам, - нямам нужда.” А тая направо изсъска: “Купи си нова и по-остра. И си отрежи оная работа, щото май не ти трябва!”

         И се изнесе навън като градоносен облак... Та това исках да ти кажа: човеко, жената не е лесна за разбиране като автобуса!



Гласувай:
3
0



1. fumiko - Е, че ми харесва този балкански р...
22.11.2015 19:11
Е, че ми харесва този балкански разговор! Браво сто пъти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1099512
Постинги: 1158
Коментари: 516
Гласове: 1409
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829