Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2015 04:00 - Владимир Шумелов
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

       Зима

 

 

            ... Оная декемврийска неделя преди Коледа ни събра дългата раздяла и носталгията по нещата, които бяхме изживели заедно. Беше все едно да рисуваш върху завършено платно или да четеш палимпсест. Скочът оставихме за 8 декември, но му било писано друго. Донесе го Митничаря заедно със стек дълго Боро, а аз – от новата грозданка, която вече жълтееше от смрадликата. Тогава пихме от гроздовата и докато разнищвахме света наоколо, жените раздърпаха баница. Домакинът ни Емил беше сам; жена му го беше напуснала ей така, събрала си багажа в един сак и – чао. На четиридесет и две решила да започне отново. Децата бяха с него, подкрепяха го и той – тях. Тоя път и селото беше с него, но не го топлеше. Беше станал дъска, дълга два метра. След толкова години общ ярем нещо се бе пречупило в Емил.

            ... Прибрах се по обед без предчувствия. На масата имаше бележка: „Владимире, заклали са Колев, отиваме с Нора при децата!“

            Запалих две цигари и седнах. Вече не бързах…

            Два месеца по-късно, в края на февруари отново сме там. В бутилката е останал един пръст. Оттатък някой шета. До мен като икона, обронила глава върху дланите си, е седнала вдовицата. Примирена, нещастна и почерняла. Гледам я с ненавист и изливам останалото съдържание скоч в чашата, след което го дръпвам без остатък. Мръсницата седи до мен, психарят-любовник лъска нара в предварителния арест, а Емо лежи като жив горе в евтин типов ковчег. И една брадва, опръскана с кръв...

            И все пак зимата е снегът. Идеалното време, през което човек може да измине един път от забравата към припомнянето (и обратно); важният бекраунд на един (отворен) финал. Такъв е краят на „Към замъка“ на Мариане Грубер, който „дописва“ „Замъкът“ на модерниста Кафка. Йозеф К. на постмодернистката Грубер извървява пътя до замъка и влиза вътре. Една необходима предислокация.

            Великолепен финал... Този сняг... „Това беше един нов свят.“

 

 

 

 

 

       Коледа и Нова година

 

            Коледата и Нова година са дни на рекапитулация. Но и много надървени. Припряни. Не се ли скриеш в черупката си, загиваш. Отиваш в масовката. (Почиваш, ядеш, пиеш, посрещаш дълго несрещани приятели и роднини, губиш си времето.)

            Докато пиша, се дървя; опивам се от постигнатото през годината, пускам книжни и електронни картички, симулирам успялост, позитивизъм. През дните, когато съм свободен (а те напук около сакралните дати са малко), скитам из улиците, гледам; зяпам, запомням, дървя се, завиждам. Понякога съм ироничен, но не помага много.

            Дните около приключването на всяка година са припряно-прозаични, липсва им дълбочина. В чистия си смисъл са въплъщение на бихейвиоризма, което от своя страна е обратното на религиозния екстаз и простота. Както и да е. Животът продължава. Става дума за една седмица. После – униние, махмурлук, оживление, бач.

            Работя. Аз пиша, друг изчислява печалбите, трети прави сметки за новата година. Всички работят, някои – не. Получили са хабер – просията си, изхарчили са я, после – по-зле. Но всички мислят за пречистването – през Господа, любовта. Всъщност говорят за пари. Пари!



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1107530
Постинги: 1180
Коментари: 519
Гласове: 1434
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031