Прочетен: 2133 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2016 08:53
* * * * * * *
Срещат се като свободни хора след срамно много години.
Бивши ученици. Първа любов. Сега над шейсет и двамата.
Тя е разведена, оскоро и вдовица.
Той засега разведен.
Децата пораснали.
Срещите им са мили. Очите се навлажняват. Емоциите се възвръщат. Докосванията са позволени – няма строги родителски контрол.
Виждат се и ходят на разходки. Вечерят в ресторант.
Тя умее да готви и забелязва как му се услажда храната и как дояжда и нейната оставена порция. Кани го на гости. Сготвила е за шестима, но той се преборва по мъжки.
Смее се.
- Аз съм голям лакомник! Да знаеш как мечтая да се съберем и да не ходим да се храним навън. Обичам подредената маса, точния час. Салатата с чашка изстудена ракия...
Тя престава да го слуша.
Първата любов?
Те преповтарят едни и същи мигове, все едно разглеждат албум.
За именния си ден получава от него последен модел тенджера под налягане. “Бобът става бързо и е фантастичен!”, изрича той вместо надписаната картичка.
Тя е сигурна, че той не е любовта на оставащата част от живота й. Уморена е от всекидневно готвене и спазване на часове за хранене.
Той нетърпеливо я пита кога ще заживеят заедно.
Тя прави единственото възможно. Отказва му.
Не е ли романтично да са разделени и да флиртуват.
Всекидневието... но те и двамата са го изпитали.
Христина Панджаридис
Един мъж ми казва - защо не искаш да се омъжиш за гаджето? Аз - той не ми подарява цветя. И приятелят ме пита учудено: нали не си ученичка вече!