Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2016 01:00 - Цвят Виолет
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1147 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

           Нели Лишковска


За първи път влизаше в такъв магазин. Не беше по принуда. По-скоро – от любопитство.

Преди развода жена му изпадаше в ужас, когато станеше въпрос за това, че някой си е купил нещо „втора ръка”...Боже мой, да сложа на гърба си пърдяна рокля;никога...Той знаеше, че тя не одобряваше и „пърдяните автомобили”, но нямаше нищо против да се вози в такъв, ако не му личеше. Важното беше – да е добре поддържан.Т я колкото и да се стараеше да заличи провинциалния си произход – не успяваше да го докара съвсем като столичанка. Веднага се виждаше каква е – с градски претенции, но със селски вкус. Като всяка „мома от село”, за нея беше важно да я уважават, не толкова да я харесват или обичат. Тя особено държеше всички да знаят, че е женена за столичанин и не пропускаше да показва трофея си на разни масови събирания. Разбира се, след развода апартамента на родителите му остана за нея. Тя побърза да го запълни с един герой, с когото си бяха лика-прилика. Момче от село.

След развода му стана леко на душата. Сякаш някаква стена, която го беше държала зазидан в себе си – внезапно се беше срутила сама. Потръгна му във всяко отношение. В службата го повишиха. Заплатата – също. Само за три години успя да спести достатъчно, за да си вземе боксониера в един от крайните квартали. Също така успя да свали натрупаните брачни килограми. Оформи мускулатура, след която се обръщаха не само ученичките, но и зрели жени.

Преди време му беше минала една мисъл през главата.

Жена му беше неговата черна орис, чиято енергия го беше спъвала и непрекъснато проваляла в живота. Всякакви неприятности го следваха по петите. Дори си чупи краката на два пъти – първият път беше левият, вторият – десният. Това трябваше ясно да му подскаже, че имаше „нещо” в живота му, което го спъваше. Пречеше му да върви напред. В своя път, а в не по пътя на някой друг. Но той беше твърде зает да мисли за всичко и всички чужди важни „неща”. Не за своите. До момента, в който не се разделиха и Биляна не отнесе черната орис и енергията й със себе си.

И чак тогава на него му беше светнало.

Сега имаше и много свободно време, в което не беше длъжен да пазарува, да се радва на знанията и уменията на дъщерята или да изпълнява съпружеските си задължения.  Не бяха нищо повече от това – съпружески. Именно такива и най-вече – задължения. Той беше длъжен. За всичко.

Сега можеше спокойно да влезе в първия изпречил се пред взора му магазин „втора ръка”.Направи го.Разгледа дрешляците по закачалките.Порови из кашоните.

Попадна на находка, което беше рядкост за магазините от този тип. Съвсем здрави дънки. Джинси, както беше правилно да се наричат. Цвят индиго. Леко изтъркани на коленете и задника.

Не ги пробва, въпреки напористите опити на продавачката да го вкара зад завеската. На око прецени, че ще му станат. У дома ги обу. Одобри онзи, който го гледаше от огледалото. Не беше той – не беше онзи, когото познаваше, но също беше голям симпатяга.

Мушна ръце в джобовете. В левия напипа нещо. Хартия.Вероятно етикет. Измъкна си ръката и се опули.

Евро.

Петстотин евро.

Сгъната на две банкнота от петстотин евро.

Истинска.

Цвят виолет.

Седна на масата в кухнята. Постави банкнотата пред себе си. Погледа я известно време.

Можеше да купи щедър подарък на дъщеря си. Но не беше длъжен.

Можеше да я прибави към влога си в банката. Но не беше длъжен.

Можеше да я остави в шапката на просяка пред църквата. Но не беше длъжен.

Облече си якето и слезе до кварталната бакалия. Изхарчи цялата виолетова сума за най-скъпия алкохол, който беше в наличност.

Изпи го сам.

После заспа. Но не се събуди.

Не беше длъжен.



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fumiko - Е че краят толкова неочакван! А аз ...
29.03.2016 10:38
Е че краят толкова неочакван! А аз бях се зарадвала на този мъж, на късмета му .... обаче така да умреш спокойно без да се мъчиш от дългите болести - това нима не е мечта на всеки?
Харесва ми разказа. Пожелавам на авторката успех и всичко хубаво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 934298
Постинги: 1072
Коментари: 492
Гласове: 1299
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031