Цветовете на нощта
не стигат до заобленото рамо на луната.
По въздуха се спускат тихо в стаята.

Под свода им извивките на разсъблечените дрехи светят.
А белите чаршафи засияват с пурпурни звезди.
И тръпнат като разтворени криле на пеперуда.

Цветовете на нощта блестят дори в ключалката –
същински медальон от изумруд.
А вятърът разлива зеленото по пода.
Измества неусетно от ъглите мрака.

Преди зората, цветовете на нощта изтичат:
със сини капки по тънките спирали на въздишките.
 
За да се изгубят в точиците на зениците ти.