Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2016 01:00 - Стрелбище
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1196 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Нейната София й се видя неподредена. Разпиляна като жена, неуспяла да отиде навреме при психиатъра си. Щвейцарското село, в което остаряваше и разплиташе скуката, беше излъскано и сресано. Почти войнишки строй, дисциплина и тишина. Самоинициативите бяха нежелани.

   Беше подранила за медицинските изследванията и спомените я повлякоха към старото им жилище. Със сестра си го продадоха набързо и кръвта й беше го изтласкала от паметта.

   Градинката зад блока събираше нецензурните им ученически възгласи. Тук поиска за първи път Николай да я целуне, но той го направи с друга. Получи си целувката след месеци, но не беше същото. Вълнението не заслужи дори отбелязване в дневника й.

   На люлките слагаше дъщеря си и привечер се люлееше и тя. Растеше с детето. После намрази градинката. Марта падна и си счупи крака. Гипсът се проточи с пневмония, с изваждане на сливиците и... Грабна малката и двете се изнесоха зад девет земи в Щвейцария. Там подрязваше розите зад къщата и не мечтаеше за никакви целувки. Трупаше целулит и колекционираше затлъстели котки.

   Кога ли за последен път я забеляза мъжа й? А целувки... може би щеше да открие върху снимките от тържествения им юбилей– петнайсет години брак.

   Едно куче в градинката се  свиваше от студа и не пускаше топлина към нея. Токчетата й натискаха изпушените тайно фасове и продължиха наляво.

   Замириса й на пуканки. Видя продавач на захарен памук. Печаха кестени. Щеше да стопли поне ръцете си и да напълни устата на изкуфялата си носталгия. С книжната кесийка кестени се почувства като намерена, нищо че никой не я издирваше.

   Спря се пред стрелбището. Стреляла беше преди матурата по математика. Оттогава стреляха по нея. В зимния четвъртък й се отдаваше случай да си отмъсти. Той сигурно още дремеше в това забравено място. Знаеше, че душата й не е девственица.

   “Бам-бам- бам!”, фигурите се завъртаха и по тялото й се разля всичкото изпито вино от вчера. Роднините очакваха повече щедрост, а не разочарование. Целеше се в спомените си и във всичко онова, което не беше преживяла, а се надяваше да пробва.

   Николай се ожени за сестра й, а след две деца и няколко изневери я изостави. Тя срещна друг мъж, но той по нищо не приличаше на Николай.

   “Бам-бам!” Фигурите не мърдаха. Чувството за удовлетвореност ръкопляскаше.

-         Ели, ти ли си? – мъжагата, който зареждаше пушката беше отдалечен на двайсет и още години от някогашния ухажор, проговори и гласът му зазвуча по познатия си патетичен начин. – Познах те по бемката на брадичката.

-         Припознали сте се, господине! – ето до къде завеждат спомените и закъснялата първа целувка. Николай я гледаше, но тя беше се научила да остава невъзмутима. Оставаше сега да покаже дървен крак и да запуши с лула като в пиратските истории. “Бягай, момиче! Не ти трябват спомени...”

   А, време е да си вземе изследванията.

 

     Христина Панджаридис




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fumiko - Как ти измислиш и подреждаш думите, ...
16.05.2016 16:20
Как ти измислиш и подреждаш думите, те да станат една пътека в гъста гора? И има ли оттам друга пътека, по-светла? Кой знае...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1108041
Постинги: 1181
Коментари: 519
Гласове: 1435
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930