Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2016 01:00 - Малко пожар
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1500 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Мъжът ми е придобил мания за млади жени. Харесва някоя дългокоса или каквато се подхлъзне от погледа му. Не се колебае повече от минутите за изпиване на късо черно кафе, без захар, а залитва. Не съм го подслушвала и вече съм забравила репликите му на Ромео, но на ухажването му се връзват. Вече четвърти ден не съм надниквала в неверните му очи.

Усещам отсъствието на парфюма “Азаро” в коридора, където обикновено минавам като през тунел. Миризмата е гъста и сграбчваща, но накрая се спасявам с щракването на лампите.

От дни домашният ни телефон звъни и разни гласчета на недоцелувани птичета го търсят. Какво да ви правя, момичета? Кацайте по жиците отсреща и дебнете завръщането му. С това съм заета и аз. Сменяйте се, като се уморите.

Мисля си да скъсам въжето на безкрайните му походи и да го поставя на врата му за вратовръзка. Във фигуративен смисъл. Защо да го убивам... За подобна глупост, кандидати ще се намерят. Да се загнездиш в главата на човек и оттам да го пришпорваш – това е по-финната тактика. Магията на ръкавиците, които не оставят следи.

Наясно съм, че не мразя съпруга си, а по-лошо – макар и по свой начин още го обичам.

В началото на неговите разходки из необятността на нежния пол, се смутих. Като разумна Ева се помъчих да погледна в себе си и да открия следи от неизповядани грешки. Непочистени усърдно засъхнали петна от сприхавост и лошотия. Но на моята изрядност никой не би посмял да напише неизвинени отсъствия.

Всяко поредно отклонение изживявах като откъсване на косъм от главата. Усеща се за миг, после привикваш. Не се зачервява, червенината е в мисълта ти. Поставяш си доброволно черна точка. Не си предусетила защо и откъде тръгват мъжките желания за нова женска плът.

Обажда се дъщеря ни. Вместо да плача, тя изплаква. Спонтанен аборт! Цел месец се изтече под въпроса да износи ли бебето или не, и тъкмо се реши да го запази, белята постави заключението. Върти се в мрежата на самообвиненията. Ще я спасявам с майчини успокоителни прегръдки. Ще люлея стенанията й, докато се превърне отново в щастливото ми момиче. Нейната мъка е допълнителната вълна, която ме отблъсква от брега на чакането. Колко вълни да издържа, докато трупът на верността ми се измокри подобаващо и започна да раждам водорасли...

Бодлите на решителността ми се изострят. Лъсват като луна на ясно небе. Тялото ми е нож, с който ще прережа стъблото на изневярата. Той ме нарянява и не се замисля. Добре, но вече не ми остана свободна кожа за нови рани.

Ще му спретна едно вдъхновяващо огънче. Хайде, без изтъняла скромност! Пожар ще направя. И не за да стопля изоставените русалки, нито да поканя топлината в спалнята ни, играеща ролята  на хербарий. Ще подпаля егото му на красавец и мъж, след който никне пътека от въздишки.

Неговият гардероб е наедрял като бирен корем. Като че не съм мяркала дузината скъпи ризи? Този кожен панталон е зашеметяващ, подобно черна роза, но не, не е за възрастта на изветрялото шампанско.

Мъжът ми е декоратор и е пренесъл върху себе си своите умения, но колелото на преживяванията се износва. От пет метра се усмихваш на лицето му, но на ръка разстояние намираш извинение.

Като хала съм. Събирам в найлонов чувал дрехите. Те са перата, с които се кипри, правейки се на млад лебед. Чувал не стига, отварям втори. Не съм изморена, вдъхновена съм от идеята си. Глупава ли е, обсъждането е за по-нататък. Понякога първо се действа, после се мисли.

Огънят на двора е по-бърз от мен. Отваря си устата и подканя за още. Чувствам се силна като узряло вино. Не съм изверга, запалил Александрийската библиотека. Някои от изневерите му крещят подобно  ощипани министри. Други ми хвърлят надменно дим. Има и бързащи да се оправдаят, че е било случайност, сладка, но забравена спирка.

Мъжът ми може да пристъпи отново прага на дома ни. Сигурно ще се почуди какво да облече, когато сложи дрехите си за пране, с изтръскани от лудост джобове ...

Но нали съм насреща. Ще го прегърна и чисто голичък, ще тръгне пред мен, та да опитаме да  съживим хербария. 

Или поне ще го откачим  и приберем за по-късни времена.

  2010 г.

    Христина Панджаридис




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2011554
Постинги: 1509
Коментари: 722
Гласове: 4262
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031