Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2016 09:20 - Ти питаш Луната, тя пита теб
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 2545 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Пубертетът е една възраст, която прилича на кактус: виждаш бодлите, растението се изпъва протяжно нагоре, заобикаляш предпазливо, но с любов и търпение, с надеждица, че ако не днес, то утре, след месец... кактусът ще те събуди с цвят! Ще развесели събралата се в юмрук душа. Неочаквано красив. Заслужаващ усилията и грижите ти.

   Но времето докато разцъфти... времето до този невероятно пъстър миг е болезнено. Много пълнолуния товариш с разговори. Гледаш луната и питаш нея, себе си, целия заспал свят наоколо, ровичкаш в спомените, пребъркваш джобовете на твоето собствено юношество, четеш и подчертаваш книги със съвети... И все ти се струва неясно. За кого са писали тези специалисти? Не са ли виждали петнайсетгодишни? Деца нямат ли, не наблюдават ли какви ги вършат?

   Питаш луната, тя пита теб и отговор няма. Само дето денят се пъчи насреща и ти си оставаш боса по въпросите на младото поколение.

   Твоят случай не е копие на нито един от описаните. Донякъде пасва, но после ситуацията се изменя. Предложенията на психолози ти звучат шаблонно и далеч от реалността. Теория без практика.

   Теб също те бива да раздаваш мнения и да пълниш чуждите уши с многодумие. Но като че ли твоята/ваша история е друга. Режисирана и ставаща по необичаен начин. Непредвидима, усложнена, без пътни знаци. Какви знаци по пътя на съзряването? И да са измислени... не всеки ще те заведе до мястото, което търсиш.

   А дали там... на онова място... не е отговора на въпроса.

   Майката търси/иска едно за детето си.

   Юношата има наум коренно противоположно.

   Какво прави тя, когато той или тя едвам се сдържат да говорят спокойно и почти изкрещяват, че зад вратата на стаята им е лично пространство, че искат да са сами и ако нещо им се споделя ще я потърсят... Бум! Коридорът е празен.

   След часове тя забърква в кухнята любимия сладкиш, за да изненада, нахрани, предразположи детето си на 14, 15 или 16 години... То идва без покана при нея. Липсва предисловие. Няма покашляне, нито пристъпване от крак на крак. Казва направо: „Уж не съм социален, а се чувствам сам...“

   Майката въздиша незабележимо, а наяве му се усмихва. Стоящото до нея живо същество е нормално и освен че е два пъти по-малко на възраст и сто пъти по-лудо, и хормоните му танцуват рок, а нейните блус с почивки... особени различия не се забелязват.

   Тя разрязва сладкиша. Не се е изпекъл равномерно навсякъде, но двамата са щастливи, че са един до друг, очите им се гледат и разговорът кръжи като пчела, пълна с мед, над масата.

   А недопеченият сладкиш? Кой ти гледа... Яде се! Уплътнява с вкусен аромат стаята.

   Героите бързат да си пададат репликите.

   Днес кактусът разцъфтя, но трайността му е...

... Гледай позитивно, гледай с вяра.

   Те се наслаждават на своето време.

    Христина ПАНДЖАРИДИС




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fumiko - Подписвам се под всяка дума! ама под ...
23.05.2016 10:38
Подписвам се под всяка дума! ама под всяка! И моят опит на живота говори: не си упреквайте за лошото си поведение и невнимание към вашите деца. Това са просто уроци и вие трябва да ги минавате - щете или не щете. Важен е резултат: търпение, уважение и да не очаквате благодарности. И ще живеете лесно!
цитирай
2. rosiela - Поздравления.
23.05.2016 22:05
Казвате много истини и добре познавате пуберите. Сигурно си ги имате в къщи.
цитирай
3. knigolubie - Пак елате
24.05.2016 13:34
Да, познаваме ги тези лудетини, пуберите...
Радвам се, че сте прочели написаното.
До нови писаници!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1096603
Постинги: 1157
Коментари: 516
Гласове: 1407
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829