Правеха секс, когато чу изскърцване. Удоволствието забуксува. Креватът бе нов.
Мъжът й старичък, е, на път към старостта... като нея – връстник.
Ако се любеше с непознат, би го отдала на вълнението и неизученото още тяло, но с мъжа си се познаваха и тялом, и духом.
Скърцането идваше от нея.
На другия ден нарочно предизвика съпруга си. Чакаше появяването на смущаващия звук.
Досега се чувстваше жена в силата си, но природата беше заложила някаква тайна в нея. Ами сега? Изскърцването се повтори.
Казват, че влюбената жена не може да я спре и вятърът, а скърцащата?
В главата й се появи надписът “гинекологичен кабинет”. Отива, признава си какво й се е случило и иска помощ.
Попадна на познат доктор. Повече от познат. Една много стара любов. Преди мъжа й.
Разказа му. Той се смееше. Тя виновно мълчеше.
- Вече бях загубил надежда! Помниш, че въртеше любов с мен, а ме заряза. Хвърли се да омагьосваш друг. Той идваше от столицата. Красавец! Спортист! Благонадежден! Ожени се. И при раждането си дадох дума да ти отмъстя. Не бях дежурен, но се смених. Роди и след като всичко беше нормално, ти поставих една пружина. Да те стряска и да спреш да мислиш за любов. Останах сам и заради теб. Пробирах жени и все не ги одобрявах. Толкова години минаха... Този механизъм пак на твоя страна е бил! Е, никога не е късно...
- Шегуваш се?
- Не. Говоря истината. Болната истина от устата на един наскърбен в миналото мъж. По щастливо стечение на обстоятелствата – гинеколог.
- Няма ли да я извадиш?
- Не!
- Вече остарявам и сигурно си ми простил...
Христина Панджаридис