Прочетен: 1230 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2016 11:47
Из една пиеса за деца и пораснали момчета и момичета, която все още не е харесана и седи самотна.
Котаракът:
Да побързаме, че идва здрач
и ме налягат облаци от плач.
Кучето:
Да си измислим песен,
за да ни е пътят лесен!
Котаракът:
Каква чудесна идея!
Веднага ще запея!
Стопанинът за теб ще съжалява
и награди ще раздава!
Ти си куче разсъдливо,
а не само приятно и мило!
Разказвачът:
И запели те песен –
песен с текст лесен!
Песента на двамата:
Ние сме двама: куче и котарак –
търсим щастието, търсим знак.
Ако има щастието лице –
търсим го от все сърце!
Щастието не спи –
със него всичко се лепи!
Щастието е уникално,
но не за всеки е универсално!
Дали щастието е в душата,
или в средата на играта?
Щастието където ляга,
там страданието бяга!
Дали на цвят е жълто или бяло,
дали прикрива се под одеяло...
Щастието не е ли сладолед,
или се пада на късмет?
Щастието не носи самота,
то променя хода на света!
Със щастието ще сричам
и ще се уча да обичам!
Разказвач:
Срещнали една къртица
И без да знаят дали е умница
Използвали, че е навън –
значи не е сън.
Кучето: /на котарака/
Виж, една къртица!
Котаракът:
Виждам, виждам!
По-добре да беше птица!
Кучето:
Извинявай, ако прозвучи нахално,
ние търсим нещо специално!
Ти се разхождаш под земята –
дали видяла си на щастието краката?
Навярно има то голяма къща,
където вечер се завръща?
Къртицата:
Не знам дали то притежава къща
и всеки за съвет към него се обръща...
Не познавам щастието, момчета,
имам да отглеждам дузина хлапета.
Нямам време за размишления,
нито за лоши настроения.