Писателят идваше рано напролет и преди зимата в родното си градче. Чакаше го наследената от родителите му къща. Дръпваше по една боя на оградата или прекопаваше градината отзад и винаги отиваше до библиотеката. Книгите му бяха наредени на лавицата до източния прозорец. В последния си публикуван роман от миналата година сложи банкнота на важната за героя му 113 страница. През пролетта банкнотата си кротуваше, а бе отбелязано, че книгата е взимана за прочит.

В библиотеката децата се учеха да играят шах и не му обърнаха внимание. С ръце на мераклия риболовец (“Златна ли си или само позлатена?“) хвана книгата и я погледна. Очи нямаше. Нито рибешки люспи. Придърпа я към себе си да не избяга. Не знаеше молитви – иначе би прошепнал поне една за смелост. Отвори на 113 страница. Банкнотата липсваше. Свит на четири кариран лист от ученическа тетрадка разтуптя сърцето му. „Адвокатът не ти ли каза, че искам увеличение на издръжката?“