Моята жена, ако й разрешат, ще започне да върши работата на целия свят. Не  се съмнявам в успеха й.

Нина не обича да се мотае, тя е лакома, тя е ламя с девет глави. Работа, работа и пак работа.

Ако ме обичаше толкова и от мен да е направила робот...но аз отдавна съм поставен на заден план. Не че жената е виновна. Измъкнах се от погледа и нейните грижи доброволно. Още, когато се оженихме, тя ме шашна с размаха си и аз я оставих да се развихря. Като някаква преродена хала разтегляше денонощието поне на 48 часа. Превиваше гръб, пъхтеше, но не се сгромолясваше... При такива положителни резултати моите две мъжки ръце само се почесваха. Тръгнах отново на лов. Комшийките виждаха каква презаета булка си имам и ме ”съжаляваха”. Първо съжалението беше опипване слепешком –  на по едно кафе, греяна ракия в надупчения от студ селски въздух, пробване на новата реколта от виното. Безопасността се вдигаше като мъглата и се хвърляхме в леглото на авантюрата. Научих как се казват всички околни улици и тайните входове, кучетата запомниха миризмата ми и забравиха за правото си да лаят. Ако всяка жена, дето намачквах чаршафите й и захвърлях името й в следващата чаша пиене, беше мераклийка да ме беси – досега щяха да са ми свършили и деветте мъжко-котешки живота. Ама те, жените, отдавна не си разплитат чорапите заради моите любовни сили.

Само моята Нина е сгрешена. Сантименталност, вярност, уважение – навесила си ги е като гердани на гушката. Е, хубаво! Но не ми ги пробутвай и на мен тези нанизи.

Обаче куцото псе, дето го срещнах в калната улица, на две пресечки от нашата, през дъждовния четвъртък, и се юрнах да го гоня, сякаш ми се изплю на белите чаршафи. Изплю ми се на късмета. Още на другия ден, петък, дъждът беше се преуморил да прави добро впечатление, на пътя ми изскочи младото сърне Ивана. Само се нагласи в мерника ми. Седях си на ракийката и чаках да надвия скуката, тя надзърна в кръчмата, и къде-къде, тупна на масата ми. Самотна узряла дюля. Мъжът си търсела. Отбивал се понякога и тук, трябвал й, и решила да пробва. То от нейното надзъртане стана голяма дупка. Сякаш е паднал метеорит. Пийвахме си, тя в началото скромно го започна с кола, после прескочи изгнилата в ума й ограда на въздържанието, й се затърча да ме настигне. Гледах я и си мечтаех де и моята Нина така да ожадняваше, та заедно да се черпим и да не тропам по чуждите вратници. Е, да, но като се запознахме, не я водех на водопой по кръчми, а на кино, на пикници, на театър даже.

Така с  Ивана се подхлъзнахме по шишето, и уж виждайки се за по едно пиене, продължихме нататък. Защо жените набелязват един мъж и започват да го търкалят като снежна топка... искат да заприлича на човек, но по техния аршин. Покажеш им пръст внимание, те го изтълкуват като шепа любов. Драпат за ръцете ти, за краката ти, за теб целия.

Ивана обърка нейните с мойте конци и си науми да шие наша история. Чакай бе, мойто момиче. Нито веднъж не съм казал, че ще се развеждам. Нито една дума повод не съм ти дал, да се надяваш да ми се метнеш като новоизплетен шал на шията. Не нося аз шалове, зимата не ме плаши. Кръвта ми не замръзва като реката, дето само името й остана.

Тази жена се залепи като дъвка за мен и се чудех как да я отчегъртам. Дадох й пари, че била в нужда, така се надявах да й е неудобно да ме търси. Обаче главата й се замаила бързо от дългото стоене в пост и никакъв свян не призна. Напълних очите и ушите й с псувни и я загърбих. Сърцето ми не е розов храст, дето който си го хареса и хоп, изтръгва го с корен, и  украсява градината си. Розовите пъпки са си намерили местенце и там ще си растат.

След толкова пияно време, дето повдигахме съвместно градусите, решила влюбената да прегърне китката. Пила де каквото изнамерила из аптечката си и писмо даже съчинила .... ”Асен обичам и него искам, ама като не може... Сбогом, животът продължава на друго място.”

Ще черпя, че жена имам за милиони литри вино и ракия. Закарала отчаяната в болница да я почистят от хапчетата, с които на смъртта се подмазвала, и после ме събуди. Трябва следобеда да я прибера, да я върна с измити вътрешности в дома й.

Трудна ще е задачата ми, ама се надявам, че омразата й ще е надвила над илюзиите. Ще забрави да ме гледа и напъхва в мислите си.

Спасен ли съм?

За пореден път.