Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2016 01:00 - Между стени от "не" - твоето "да"
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 726 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

         За романа „7 маслинови цвята”


image



    Ден преди да започна книгата „7 маслинови цвята” познат млад мъж ме хвърли в тревога с отчаянието си. „Отивам да живея под моста, какъв е смисълът, за какво е всичкото бързане, нищо не ме интересува...”

    София Папазова е написала романтична книга, събрала между страниците си няколко истории. Преплитат се любов и семейни тайни, разочарование, безпътица, гняв. Магичната сила на числото 7, включването на истински истории и герои придават плътност на сюжета и доза тайнственост.

    Книгата ми подейства като намиране на извор със студена вода след часове умора и надежди за глътка свежест. Не защото съм в поредния си меланхоличен период на непрестанно носене на черните очила, нито пък от констатацията, че крадец е отмъкнал запасите ми от лудост и розови облаци, залепени за прозорците ми. Не отказвам оптимизъм и надежди, не връщам смях от притеснение да не развали ръбовете на блузата ми, не вярвам жизнерадостта да задръсти стаите на мисълта ми.

    „7 маслинови цвята” е възхвала на непобедемия човешки дух, на дарбата да падаш и страдаш, но и да се изправяш. Изправянето е следствие от падането, нали така? Сладостта от здравото стъпване по земята е удоволствието след изпиването на болката. В собствената ти кръчма, когато другите се веселят и вдигат наздравици. Без приятел да ти помага в пиенето, в подаването на книжни кърпички за сълзите. Сам си на дъното. Там липсва място за двама. Друг не те разбира, друг не стъпва в твоите стъпки. Дори да ти се струва, че носите един и същи номер обувки.

    Италианската атмосфера, храна, зехтин и вино са най-живописният фон, жаравата, върху която героите откриват, че всички ние – родени в общинска болница или в скъпа частна клиника носим две страни – тъмна и светла. Летим с две крила – назад и напред. Към миналото и спомените, често смазващи, с образа на катаклизми и страх, към днешния ден, където компасът сочи – навътре, дълбоко, до изнамиране на златната жилка, че слънцето изгрява, но ти просто трябва да го забележиш.

    Себеутвърждаване, любов, семейство, удовлетворение от деня са основните теми, предизвикващи думите на София Папазова. В книгата са описани и онези страшни състояния на поражение, когато човешкият дух съзнателно е смазан от близкия до теб. Сол върху раните. Всекидневно безмилостно ръсене. Написаното въздейства като обезболяващо, психологическа помощ, стимулираща те да пресееш кога, къде, как и защо си обърнал гръб на споделянето с правилния човек. Общуването, отварянето към света, изграждането на самочувствие е етап от изграждането ни като личности.

    Вярвам, че сме създадени да получим доброта и да се научим да я раздаваме и преумножаваме. Узрели за истината, че любовта е сила за съграждане, но и материал за разрушаване. Психиката ни е пластелин, наш собствен, и е задължително, за личния душевен рай и наслада, да моделираме светлина и любими образи и да игнорираме рутината.

    Книгата лично за мен е начинът на авторката да ни покаже изкуството да оцеляваш след много пъти „не”, да извоюваш правото да имаш, да заслужиш „да”.

    Самуела, Козимо, Саня, Кави, Федерика, Екатерина... имена на част от героите на „7 маслинови цвята”, чрез които чашата на деня ти започва да се пълни с аромати и чудеса. Малки, незабележими на пръв поглед. Чудеса, които разчитат да ги забележиш, за да оцветят очите ти днес и да заработиш за мечтата си.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1109540
Постинги: 1185
Коментари: 519
Гласове: 1440
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930