"Роман в кадри", обяснява на вътрешната страница Мая Кисьова, самата тя актриса и режисьор, и успява с прецизност и топлина да ни сложи на първия ред в залата и да гледаме / усещаме / съпреживяваме размислите и действията на персонажите. "Виж какво" е пропит с дъх на репетиции, декори, театър, актьори, пътувания, но и прикрити тайни, измъчващи години наред съзнанието.

Текстът е четивен и интересен. От една страна се говори за театъра и читателят се е спотаил и наблюдава изпита и разговорите на студентите, от друга страна "разсъблича" театралните костюми, сваля перуките и ни оставя да изживеем и останалата част от живота им.

Семейство Орлови са завършили в един клас актьорско майсторство, но след време тя, д-р Орлова преподава, той е преводач и писател.

Бъдещият режисьор Зеленоокият работи в пицария и поднася сутрин кафе на мъжа в униформа на охранител. Първият му клиент.

Малката секретарка, за кратко любовница на Орлов, от изоставена и неразбираща причините за раздялата, среща по пътя София-Попово и обратно истинския си баща и завесата на някои от измъчващите я въпроси се раздира. Като в нова интерпретация на играна пиеса "Виж какво, докато дойде токът, ще седиш под закачалката" вижда майка си в неочаквана светлина и от диалог между майка и дъщеря, в разговора се наместват още герои, още подробности от житейския пейзаж.

Бесарабски българин Бесо, сирак, преди една Коледа по милост е поканен в дома на самотна жена, магазинерка от смесения магазин. Оставя й истории за раждането на бебето Иисус, един руски чадър и плод в утробата.

Раздяла от 23 години трудно се вписва в драматургичен текст, но лесно в очертанията на битието. Преоткриването на Бесо и подслонилата го жена, запознаването му с дъщеря му Цветанка, плановете му за бъдещето се вместват почти поетично в календара на Страстната седмица, избрана неслучайно за фон при развитието на сюжета. Външните и вътрешни събития преосмислят наново живота, предизвикат хората да погледнат от друг ъгъл на случващото се.

"Виж, какво, не се притеснявай да бъдеш добър!", казва майката на Зеленоокия и сюжетната линия ни представя как пътищата му се пресичат с момичето, което е лекувало самотата си под закачалката, опряно на стената, в очакването на нещо значимо.

Присъстваме за заснемането на моменти от Шекспировия "Хамлет", където професор Орлова изиграва Офелия и минути по-късно Гертруда. Сценичната обстановка и треска, вмъкнати в романа не са писателски трик, а опит чрез персонажите на великата трагедия Мая Кисьова да създаде свой прочит, интерпретация в памет на българското актьорско поколение, родено през 60-те години на миналия век.

В първите страници авторката ни представя как професионалната съдба на д-р Орлова е можела да прекрачи континентите, но след въодушевлението всичко е замряло. Почти в края чрез Издателя научаваме за манипулацията и егоизма, насочвали човешките линии по пътеките на неслучването. Човешкият живот е зависел от съчиненията на нечия ръка, вярваща, че служи за полезното и доброто на страната.

Лично за мен Орлов и Бесо са противоречиви и натоварени с пластове образи. Звучат ми като метафори на съвремието, където видимото лице е различно от невидимото.

Изчистена и прецизно написана книга. Театър в роман, роман за театъра, но и за нетеатралните човешки събития - спокойно ще дам част от определенията на "Виж какво" и с удоволствие ще препоръчам книгата на моите приятели. Всички сме участници в спектакъла, независимо дали си го признаваме.