Приказка
Светлин от дете носеше очила и беше срамежлив, а за капак и влюбен в Луната. Порасна и вече мъж не престана да зяпа нагоре и да тръпне за любовна среща по пълнолуние. Светлин работеше по строежите и ковейки пирони, режейки дъски, разбра как точно да осъществи желанието си. С майка си живееха сами и затова не скри от нея.
- Мамо, ще скова стълба и ще се кача на Луната. Друг изход да разкрия сърцето си не намирам.
- Ех и ти! – каза майка му, без да определи одобрява ли или е против.
Докато той правеше всичко да сподели чувствата си, майка му правеше всичко да го откаже. Светлин писа писма, които в пощенските клонове изхвърляха, пращаше телепатични обяснения чрез телескопите, медитираше пред изрисувания образ на Луната върху тапета в стаята си. Нищо не подейства.
Дойде време да скове стълбата. Когато стана по-висока от пететажния им блок я подпря на съседния, дванайсететажен. Доближаваше се, но пак беше далеч. Стигна и до телевизионната кула. Изкачи се до последното стъпало, протегна ръце, но не успя да докосне Луната. Изпъна се на пръсти – пак безуспешно.
Тъкмо тогава започнаха изграждането на спортно-туристически център в града им. Щеше да бие рекордите по височина в страната – цели двеста трийсет и един метра!
Светлин приготви дъски и пирони. Щеше да направи нови стъпала.
Той се радваше, майка му от ден на ден потъваше в притеснения. Синът й може да е романтичен и лудо влюбен, но тя е земна жена, ясно й е, че колкото и дълга да е стълбата – няма да докосне и дъха на Луната. Обичаше единственото си дете и не можеше да понесе той да бъде разочарован за пореден път.
Казах ли ви – майката на Светлин управляваше кран и като най-добра бе избрана да работи на новия, най-висок обект. Тя си даде дума, че това е най-подходящия момент да подпомогне изпълнението на желанието на сина си. Ако не сега, кога друг път. За да стане по-бързо готов спортно-туристическия център работели и нощем с помощта на хеликоптери. Бръмчащите машини спускали готовите конструкции и с помощта на строителния кран те се монтирали на точно определено място. Единствено в неделя строителите почивали. “Неделята е най-подходящия ден за среща с Луната!”, казала си майката и затърсила кой ще изпълни ролята на Луната.
Първо се обърнала към най-известната модна агенция. Те работели с момичета от целия свят и можели да й предложат модел, който да прилича на небесното тяло.
- Застраховката ще е над един милион! Момичето е подписало договор за пет години работа при мен – отсякъл шефът на модната агенция.
- Става дума за една нощ, за най-много за час работа – примолила се майката.
- Допълнително ще платите и за нощния труд! – не се спрял шефът.
Майката се отказала от модната агенция и се запътила към стария фокусник, който помнела от детството си. Той се пенсионирал и живеел в едноетажна къща с градина, където се грижел за котки, кучета, зайци и пеперуди.
Тя му разказала за желанието на сина си. Помолила го да направи каквото може, а тя щяла да кара хеликоптера, който да държи Луната. Той ахнал от нейното предложение. Не бил вършил подобен фокус!
За светлини решили да използват светулки от личния зоокът на фокусника, а за да заглушат шума на машината кучетата и котките обещали пълно съдействие.
Представяте ли си? Неделна нощ. По стълбата се изкачва Светлин и отгоре, над него, виси Луната. Той я докосва и от щастие не чува “мяу, мяуу”, нито “джаф, джаф”, нито пък за секунда подозира, че Луната е спусната от хеликоптер, управляван от майка му.
Трудно е да си Луна на височина двеста трийсет и един метра!