Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2018 14:19 - Порасни, сърце
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 1622 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 


   Една майка растяла покрай децата си, учила с тях песни и стихотворения, теореми и чужди езици. Те станали големи момчета и отишли да учат в други градове. Първородният се обаждал всяка сряда и неделя по телефона, в краен случай променял дните, но винаги два пъти седмично говорел с майка си. По-малкият рядко се сещал да изпрати дори есемес. Тя му пишела съобщения и питала взел ли си е изпита, да му изпрати ли колет по пощата, няма ли за ваканцията да се прибере.

Бащата често я подигравал, че децата са пораснали, но нейното сърце прилича на уплашено зверче. Оглежда и се ослушва, задъхва се от напрежение. “Порасни преди да остарееш!”, я съветвал той.

   Майката се заслушала в разговорите на познатите си и открила колко отдавна те са свикнали с отсъствието на децата си и приемат като небесен дар обажданията им. "Ние сме на края на света, а те в началото", успокоявала я най-близката приятелка, но думите й се пукали като сапунени мехури. Започнала да излиза сама, за да избягва присмеха в очите на другите. Ходела с часове край реката, прехласвала се по птици и треви, надявала се красотата да изтрие тревогата в мислите й. Обичала да чете обявите за размяна и продажба на вещи и щом се натъкнала на редовете: "Заменям прехвалените си крака за най-обикновени", идеята я цапардосала по главата. Ще предложи неспокойното си сърце за някое кротнало. Шарен свят, какво ли не се намира. Не последвал никакъв отговор. Доверила на съпруга си и очаквала той да се отзове. "Ти си за психиатър!", дръпнал резето на надеждата той.

   Едвам дочакала малкия си син да се прибере у дома, преди да тръгне към морето. Тя го е родила и по законите за наследството й се полага половината от сърцето му. Повече и не искала – само част от радостта и веселото настроение. Легнали двамата на широкото легло и се хванали за ръце. Тя му разказала позабравени истории за първите му години, за пъпната му връв, която хвърлила в гората, вярвайки че ако стане горски надзирател ще е щастлив и в камината им винаги ще има дърва за огрев. Той слушал, понякога се смеел, задавал и въпроси. Не се появил огън и дим, не се продънил покрива, не потекло мляко от чешмата, малкият син и майката се посмели, тя тайно избърсала две-три сълзи и щом дошло време за заминаване му помахала. От този ден старите майчини навици да поглежда към снимките на сина си, да проверява за получени есемеси и да пие билкови отвари започнали да избледняват.

   Ако ви се струва налудничаво – хванете се за ръце и опитайте. Понякога се получава.




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 2012055
Постинги: 1510
Коментари: 722
Гласове: 4263
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031