Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11 08:13 - Любовта е за предпочитане
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 528 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

"- Да ти имам ли доверие? – издава се и накланя кестенявите си коси към мен. Забелязвам два бели косъма край лявото ухо. Младостта си отива, на един крак и с ежемесечно боядисване на косата, дори и за нея. Домъчнява ми за половин секунда.

- Не молиш за приказка, нали?

- Намира ли се човешко същество, което да не е в течение, че дъщерята успокоява майка си с приказки, а не обратното, както е прието?

- Ако щеш вярвай, само ние двете сме в кюпа. И баща ми не подозира – нормализирам ускорения ѝ пулс. 

- Жалко за татко ти! – иронизира, но усещам как ѝ става адски приятно. Единственото й дете, т.е. аз, съм на нейна страна и не я издавам наляво-надясно. – След развода ми беше трудно, но сега срещнах подходящ човек. Колега ми е, а и имаме еднакви интереси. Искам да го видиш, настоявам да ми кажеш искрено как го преценяваш. Сериозно е.

- Зачертаваш монашеския си живот на изпълнителна и неуморна брокерка?

- Не се подигравай с майка си! – МС изпъва рамене, но не за да ми се фука с мускулите си. Случва се веднъж в месеца да тичаме заедно сутрин и мъжете да се обръщат след нас и да подсвиркват.

- Радвам се, че си забелязала достоен мъжки обект на хоризонта! – скачам и я прегръщам. Влюбените майка са по-щедри към децата си и по-отвеяни откъм забележки. Отпадат стриктните часове за прибиране, взирането във всяка дума и облечена дрешка, превземките, че съм в опасна възраст. МС е хлътнала! Събитието заслужава отбелязване. Направо фойерверки! Наместо тях звучат камбани и сякаш продънват асфалта на улицата, по която мерим крачки, докато зяпаме подредените къщи и подрязаните с линийка храсти отпред и отстрани. Личи си, че хората ценят прецизността и градинарските умения. Катеричка пресича пътя ни и аз се шашвам. В град ли сме или града е насред гората.

- Мисля, че няма какво повече да се коментира – заявява МС, аз кимам одобрително и отвътре спрягам глагола пея в сегашно и бъдеще време.

Майчината самота ми лази по нервите. Любовта, любовта е за предпочитане пред меланхолията и грубите факти.

- Но те предупреждавам, мами, никакво влачене по музеи и архитектурни забележителности повече. Ще се вея накъдето ми се прииска!

- Магарешка глава – отсича родителката, но личи, че в тона и поведението ѝ не се съдържа и грам притеснение. – Подписвам се под претенциите ти. Волна и предоволна, а? Мила и драга?

Ние сме във френско градче, което носи немското име Егишем. Под името на табелата се пъчат четири цветенца и това е част от национално състезание за озеленяването на населените места. Окичено е с китки като за карнавал. От тях познавам единствено невените и теменужките, които висят и от балкона ни в панелката на софийската „Овча купел“. Настаняваме се в двуетажна изписана къща на улица „Лафонтен“. Къщата е прикрита от бръшлян и необрано грозде. Боядисана е в бяло, а покрай вратата и прозорците в жълто, с дървени кафяви капаци, със съвсем спретнат вид. Всички къщи тук са разноцветни, разположени са в цветни лехи и имат съвсем кукленски вид.

И – „Супер!“ – стаята ми и стаята на мама не са залепени една до друга и отпада малшансът да ме подслушват и контролират ежечасно. МС е на първия етаж, по коридора вляво, след кухнята. Към моята стая водят осем проскърцващи широки стъпала и поставените покрай стената седем портрета на строги, мустакати мъже на почтена възраст. Ще бдят за нравственото ми поведение и ще записват закъсненията. Докато се качвам им намигвам за добре дошла и добре заварили, но те се въздържат от взаимност. Явно е, че актуалните процеси за сексуален тормоз по телевизията и виртуалната мрежа ги карат да стискат очите и страстите си до побеляване.

Навън пада мъгла. Нима е утро? Аз се прозявам и усещам колко съм гладна. Мъглата е между най-подходящите моменти за разказване на истории за сериен убиец. Но ние по семейно сме се настанили на масата и мажем съсредоточено препечените филии със сирене Рокфор и за награда изяждаме по един кроасан с шоколадов пълнеж. Топи се в устата ми. Безобразно вкусен е! Посягам и към еклера, но родителският поглед, подобно охлюв, отклонява ръката ми. Исках да се излежавам, да не ставам поне три дни от леглото и да се тъпча с шоколад, а се налага да внимавам да не омитам цялото ядене от масата. От мен се иска и да не оказвам съпротива. Е, допуска се поне безмълвна. Първата ни френска закуска.

Само преди четиридесет и осем часа не подозирах в какво се забърквам и колко смелост, лудост и търпение ще ми трябват. МС звъня по телефони, ходи до класната и изведнъж бях освободена от часове, напук на останалите. Направо дочувам как злобно съскат и кроят отмъщение, щом се върна на 6 ноември, понеделник."

Из романа ми "Часовникът, който върви назад", издателство Ателие за българска детска литература "Горната земя"

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1067030
Постинги: 1115
Коментари: 501
Гласове: 1347
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031