Игра на светлината, но красива,
последен чар от слънчевия път,
дори когато във нощта се скрива,
оставя ни един вълшебен кът,

а той със друг съвсем не се повтаря,
различно се разплисква всеки път,
загадка на Всемира ни оставя,
очите ни отново ще се спрат,

душата винаги ще се отвори
за тази безпределна красота,
в която няма друго що да сториш,
освен да я живееш на мига!

18 януари 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Чудесен и мъдър призив в това твое много хубаво стихотворение, Роси. Поздравявам те!

Живей днес, защото утрешният ден може да не настъпи никога!

на АнчетоТрифонова- пенсионираната провинциална даскалица, ще ти стане още по- готино.