Личен поглед върху френския мартенски пейзаж

   Ще ви пиша как я карам. Снощи г-н Макрон призова хората да си стоят вкъщи. Междувременно десетки хиляди напуснаха Париж с влакове и коли. Нямам вила с градина или роднини и оставам да си пазя апартамента, в който сме под наем. На 15 минути пеша е гората и птиците. Никак не е лошо, нали?

   Но… за къде без „но“-то. Разрешено е да излизаш за работа, да отидеш да пазаруваш, до аптеката или до лекаря, малко да поспортуваш. Сам, без компания. До тук добре. Но сутринта стана ясно, че всяко излизане трябва да се оправдае с документ. Попълваш и хлопваш вратата. Иначе са предвидени глоби. Най-малката е 38 евро. Затова преди 12 часа на обяд, когато Франция влиза в ново летоброене, излязох на воля и свобода да се разходя. Без необходимост да обяснявам какво ще правя.

   Със сигурност ще си спретвам нелегални разходки, но няма да ви известявам предварително.

   Във всеки от нас живее по една овца, която ходи със стадото и не мърмори, и по една коза, дето има собствено виждане и мнение. Често й теглят ножа и на нейното освободено място се настанява овчедушието. Не съм нито против овците, нито против козите. Размишлявам.

17 март 2020 вторник