Преди изгрева си направих чай, изпих го и се облякох. Обиколих квартала. Сърце и крака покой не понасят. Не видя ли с очи как да си изградя мнение? Новините по телевизията поставям под съмнение. Определено са стресиращи и колкото и да приканват да не се паникьосваш точно това постигат. Дали не е целта им? За новините: една част са истински, втора част са пожелания и предположения, трета са замаскирана информация. Затова аз, опърничавият чонек под прикритие, разузнавам.

   Глобата днес е скочила на 135 евро. Загубите в икономиката ще се компенсират от непокорните граждани, излезли без необходимата атестация в джоба.

   Докато вървя си мисля какво прави човек, затворен не по собствено желание в жилището си. Изваждам от списъка къпане, готвене, почистване, простиране на дрехи, секс, занимание с децата /когато ги има/. Остава четене, писане, плетене, гледане на телевизия, слушане на музика, радио, сърфиране в интернет, стоене на балкона /ако сте облагодетелствани/, на прозореца, караници с виртуални съперници, пререждане на мебели, албуми... учене на чужд език... Привидно спокойствие и привидни занимания, за да не се стресираш.

   Принудителното затваряне в тясно пространство ще предизвика реакции. Затворените по принцип хора ще установят, че самотата им е плюс в рискови санитарни кризи и е оправдание за страненото от другите и за по-нататък. Общителните ще се опълчват и някои ще посегнат към успокоителните хапчета. Държавата ти заповядва и не се интересува от емоционалното ти състояние.

   Вчера излезе информация от интервю за списание на бившата здравна министърка, че е предупредила през януари за опасността от вируса. Без да бъде взета на сериозно. Била е и против първия тур за местните избори, проведен на 15 март.

   Аз съм добре. Говорих с втората ми майка Дора и двете се разбрахме да останем позитивни и да пазим имунната си система, която се руши и отслабва от паниката.

   Скачам на липсващо въже в банята и си тананикам. И да бързам за някъде... влакът ми е спрян от движение.