Постинг
01.04.2020 17:42 -
И... накъдето ми видят очите
Ден 16
Вирусът се мотае около нас, но слава Богу слънцето, вятърът, книгите, приятелите и надеждите не са изчезнали. Някои мога да докосна, за други ми е необходимо въображението и издължаването на ръцете.
Оцеляваме бавно. На моменти със спречкване и подскоци, с нерви и присмех.
Само да сме живи и здрави!
Между запад и изток
Не ми се пее
не ми се говори
и… накъдето ми видят очите
Не си разбираме езиците
душите все повече приличат
на предателски знамена
отечеството е кръстопът
разоран от нападали звезди
Не ми се пее
не ми се говори
покажи ми не паспорт или виза
покажи ми кръвта си
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4243