Постинг
01.04.2020 17:42 -
И... накъдето ми видят очите
Ден 16
Вирусът се мотае около нас, но слава Богу слънцето, вятърът, книгите, приятелите и надеждите не са изчезнали. Някои мога да докосна, за други ми е необходимо въображението и издължаването на ръцете.
Оцеляваме бавно. На моменти със спречкване и подскоци, с нерви и присмех.
Само да сме живи и здрави!
Между запад и изток
Не ми се пее
не ми се говори
и… накъдето ми видят очите
Не си разбираме езиците
душите все повече приличат
на предателски знамена
отечеството е кръстопът
разоран от нападали звезди
Не ми се пее
не ми се говори
покажи ми не паспорт или виза
покажи ми кръвта си
Руската оценка на операцията на Иран сре...
Нек спомним Голгота
СЛЕД ГАЛА - ОБЯД ДНЕС, МАЛКО ПОЧИВКА. ПЪ...
Нек спомним Голгота
СЛЕД ГАЛА - ОБЯД ДНЕС, МАЛКО ПОЧИВКА. ПЪ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4313