- Учи се на търпение, учи се да издържаш мълчанието на другите и да разчиташ неизказаните думи – приканващо започна баб-боабаб. – Размърдай ръце, мила нетърпеливке. Ще те уча да плетеш!
- Защо?
- За да си самостоятелна.
- Не сме ли екип с бъдеща тайна поща под керамичната саксия с индрише?
- Екип сме. В момента сме екип, но светът е променлив и разваля екипите. Задължително е да плетеш сама, да се справяш при трудност без чужда помощ. – Замълча и добави загадъчно: - Ако например аз отсъствам.
- Крила ли ще плета?
- И крила също. Дървета, птици, пейки, лодки – каквото ти хрумне и е нужно.
- Ле-ле, баб-боабаб!
- Не ми кради репликите. Ле-ле е от мой репертоар!
- С какъвто живееш...
- ... неговият език говориш. Сто процента съм съгласна, правнуче!
- Забавление ли е плетенето?
- Не питай! Правя само весели неща. Аз съм против еднообразието, против филмите с предрешен на петата минута край, но и против паникьосването...
Добри съвети дава, а учи и героинята на плете крила.
Много обещаващ откъс от новата ти книга!
Юни е след няколко дни. Кога все пак в юни?
Напиши. Сигурно и други се вълнуват кога могат да се порадват на тази хубава книга.
Пиздрави и успех!
Щом има новини - ще разтръбя.
Благодаря!