Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05 11:24 - Ясно... какво ти се яде?
Автор: knigolubie Категория: Изкуство   
Прочетен: 576 Коментари: 2 Гласове:
12

Последна промяна: 24.05 15:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   

           УХАНИЯ ДО НЕБЕТО

 

 

   Тита, умалително на Татяна, режеше лука на дребно и предвидливо спазваше изискването да сложи резенче лук на темето си, за да избегне роненето на сълзи и наводняването на къщата. Нейната съименичка от романа “Като гореща вода за шоколад” служеше за пример в най-уютното и защитено място на света – кухнята. Няколко пролети сълзи никога не се смятаха за загуба – допълваха пакета със сол и тя знаеше, че солта, нейната сол, е незаменима. Разбърза се, щом видя как лимонът, предвиден за сватбената торта с кайсии, се завъртя палаво на масата. Днес родителите й празнуваха трийсет и пет години съвместно щастие и Тита държеше да отбележи събитието с изключителен десерт. Изсипа лука, попил мазнината и оцветен от червения пипер, във врящия боб и намали температурата на котлона. С дървената лъжица бърка бавно и миризмата достигна чак до петите й. Идваше й да подскочи ако не до покрива, поне до тавана, но отложи игрите за по-късно.

    В прозрачната огромна купа отдели пет жълтъка, четири цели яйца и 175 грама рафинирана кристална захар. Щом сместа се сгъсти разби още две яйца. После пак повтори и така докато счупи 17 –те, когато добави и настърганата кора от лимона, както е според рецептата. Добави 300 грама брашно, пресято рано сутринта три пъти. Намаза формата за торта с масло, поръси брашно и изсипа за печене.

    Пюрето от кайсии, приготвено за пълнежа, приличаше на разцъфналата им овощна градина, където цветовете преливаха в жуженето на пчели, а жуженето в свеж аромат и мечти. Сред тази красота, събрана в огромната кухня, тя за малко да зареже приготвянето на фондана от захар, лимонов сок и да се заключи в стаята си и да се налива с вода.

   Замириса й на човек, оцелял след непреброими дни глад. Глад, който щеше да продължи, докато е жива. Мирисът на току-що приготвена храна зареждаше клетките на тялото с кислород и поддържаше прецизно количеството на белите и червени кръвни телца. Всяка нова рецепта приличаше на изгрев.

   Тита страдаше от рядка болест. Дори една хапка храна щеше да причини смъртта й. Лекуваше се с гладуване и единствената разрешена волност беше пиенето на вода, в която се накисваха резенчета от плодове според сезона, откъснати от градината им. Оцеляването често я караше да си мисли, че парашутът, с който лети, е дефектен и тя се носи стремително към земята. Изпадането в депресия психиатърът излекува с ухания на домашно приготвена храна. Тита трябваше да чете рецепти и да ги изпълнява всекидневно, отдавайки се изцяло на уханията на продуктите. Вдъхвайки аромата им се усещаше пълна и жива, съвсем малко по-особена от другите.

   Тита се втурна да готви по съвета на психиатъра и за да не се похабява яденето майка й организира раздаването му на болните в кварталната болница. В годишния отчет главният мениджър на здравното заведение отчете рязко увеличаване на мнимо болните. Нима хората се натискаха да боледуват? Експертната проверка установи, че причината е “прекалено вкусната и разнообразна качествена храна”. Забраниха на Тита да готви за болницата и тя превърна старата ферма до къщата в кулинарна галерия “Ухания до небесата”.

  

   В кулинарната галерия не беше възможно да влезеш, за да се подслониш от летния дъжд или да се помотаеш десетина минути до часа на срещата с любим човек. Мястото изискваше специална покана, а щастливците се определяха чрез всекидневна лотария, организирана от две вечно гладни нейни приятелки.

    Заедно с подаръците за юбилея на родителите й Тита получи букет рози с намигване от баща си. На изненадания й поглед той подшушна на ухо:

-       Тортата ти ми даде желание за още поне толкова години живот с майка ти, но ще изпълниш ли едно мое желание? Скромно желание, което не смятам, че ще те затрудни.

-       Ти само кажи.

-       Сън не ме хваща... Яде ми се от соса на листенцата от розов цвят.

-       Значи червените рози не са за вазата ми?

-       Какво искаш от един мъж, бил той и родният ти баща? Любовта минава през стомаха.

   За рецептата се нуждаеше от фазани или пъдпъдъци, но Тита не намери нито едното, нито другото и се спря на петли, гледани на свобода, както пишеше на етикетите им. Вече бе разцелувала розовите листенца и със сигурност яденето щеше да притежава по-различен вкус от миналия път, но ако някой протестира тя ще му затвори устата с допълнителна порция!

   В този почти тържествен миг столът, на който по традиция сядаше тя, се преобърна и разсипа царевичното нишесте, най-горното шкафче се отвори и изскочи пакет с риган и консерва със сардини, на вратата се звънна и когато отвори незнаен доставчик беше оставил на прага завити в кафява хартия десетина хлебчета. “Кой се намесва в менюто ми за днес?”, възропта готвачката. Нямаше да сътворява коледни хлебчета, а “Пъдпъдъци, заменени с млади петли, със сос от листенца на розов цвят”. Краката на петлите бяха завързани и за нея остана да запържи птиците до златисто в масло, поръсено със сол и пипер на вкус.

   След седмица сънува кошмар –  току що опеченият козуначен кравай внезапно удвои обема си и от средата наизскачаха във войнишка редица захаросани плодове, краве масло, брашно, прясна мая, захар и мляко. Тя посегна да ги спре и се събуди обляна в пот.

   Долу в кухнята вреше супа с фиде и баща й доволно си подсвиркваше.

-       Татко?

-       Тита, добро утро!

-       Никога не си ял супа за закуска.

-       Момичето ми, напоследък спя по три-четири часа и се събуждам изгладнял. Ще те помоля да ме научиш са си приготвям това-онова, докато ти станеш.

-       Супата ти изглежда апетитна.

-       Предпочитам да похапвам ястията от твоите рецепти, но неволята...

-       Ясно, баща ми. Какво ти се яде?

 

 

   В разказа са използвани рецепти от романа на Лаура Ескивел “Като гореща вода за шоколад”




Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - Хареса ми!
25.05 14:45
Това френско петле ме накара да се върна няколко години назад.
Солта, нейната сол. На Тита е безценна.
Тези ухания до небето ми напомнят много и различни неща!
Поздрави, Хриси!
Продължавай тук, а след това ще четем истинска книга, която още мирише на печатница:).
цитирай
2. knigolubie - Безценната сол
25.05 19:49
Ако ме питат солено или сладко предпочитам, без да се колебая отговарям и двете. И все пак, ако трябва да избирам: соленото.
Благодаря ти за вниманието и милите думи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: knigolubie
Категория: Изкуство
Прочетен: 1144349
Постинги: 1248
Коментари: 583
Гласове: 1765
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031