Прочетен: 1055 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2020 15:17
УХАНИЯ ДО НЕБЕТО
Тита, умалително на Татяна, режеше лука на дребно и предвидливо спазваше изискването да сложи резенче лук на темето си, за да избегне роненето на сълзи и наводняването на къщата. Нейната съименичка от романа “Като гореща вода за шоколад” служеше за пример в най-уютното и защитено място на света – кухнята. Няколко пролети сълзи никога не се смятаха за загуба – допълваха пакета със сол и тя знаеше, че солта, нейната сол, е незаменима. Разбърза се, щом видя как лимонът, предвиден за сватбената торта с кайсии, се завъртя палаво на масата. Днес родителите й празнуваха трийсет и пет години съвместно щастие и Тита държеше да отбележи събитието с изключителен десерт. Изсипа лука, попил мазнината и оцветен от червения пипер, във врящия боб и намали температурата на котлона. С дървената лъжица бърка бавно и миризмата достигна чак до петите й. Идваше й да подскочи ако не до покрива, поне до тавана, но отложи игрите за по-късно.
В прозрачната огромна купа отдели пет жълтъка, четири цели яйца и 175 грама рафинирана кристална захар. Щом сместа се сгъсти разби още две яйца. После пак повтори и така докато счупи 17 –те, когато добави и настърганата кора от лимона, както е според рецептата. Добави 300 грама брашно, пресято рано сутринта три пъти. Намаза формата за торта с масло, поръси брашно и изсипа за печене.
Пюрето от кайсии, приготвено за пълнежа, приличаше на разцъфналата им овощна градина, където цветовете преливаха в жуженето на пчели, а жуженето в свеж аромат и мечти. Сред тази красота, събрана в огромната кухня, тя за малко да зареже приготвянето на фондана от захар, лимонов сок и да се заключи в стаята си и да се налива с вода.
Замириса й на човек, оцелял след непреброими дни глад. Глад, който щеше да продължи, докато е жива. Мирисът на току-що приготвена храна зареждаше клетките на тялото с кислород и поддържаше прецизно количеството на белите и червени кръвни телца. Всяка нова рецепта приличаше на изгрев.
Тита страдаше от рядка болест. Дори една хапка храна щеше да причини смъртта й. Лекуваше се с гладуване и единствената разрешена волност беше пиенето на вода, в която се накисваха резенчета от плодове според сезона, откъснати от градината им. Оцеляването често я караше да си мисли, че парашутът, с който лети, е дефектен и тя се носи стремително към земята. Изпадането в депресия психиатърът излекува с ухания на домашно приготвена храна. Тита трябваше да чете рецепти и да ги изпълнява всекидневно, отдавайки се изцяло на уханията на продуктите. Вдъхвайки аромата им се усещаше пълна и жива, съвсем малко по-особена от другите.
Тита се втурна да готви по съвета на психиатъра и за да не се похабява яденето майка й организира раздаването му на болните в кварталната болница. В годишния отчет главният мениджър на здравното заведение отчете рязко увеличаване на мнимо болните. Нима хората се натискаха да боледуват? Експертната проверка установи, че причината е “прекалено вкусната и разнообразна качествена храна”. Забраниха на Тита да готви за болницата и тя превърна старата ферма до къщата в кулинарна галерия “Ухания до небесата”.
В кулинарната галерия не беше възможно да влезеш, за да се подслониш от летния дъжд или да се помотаеш десетина минути до часа на срещата с любим човек. Мястото изискваше специална покана, а щастливците се определяха чрез всекидневна лотария, организирана от две вечно гладни нейни приятелки.
Заедно с подаръците за юбилея на родителите й Тита получи букет рози с намигване от баща си. На изненадания й поглед той подшушна на ухо:
- Тортата ти ми даде желание за още поне толкова години живот с майка ти, но ще изпълниш ли едно мое желание? Скромно желание, което не смятам, че ще те затрудни.
- Ти само кажи.
- Сън не ме хваща... Яде ми се от соса на листенцата от розов цвят.
- Значи червените рози не са за вазата ми?
- Какво искаш от един мъж, бил той и родният ти баща? Любовта минава през стомаха.
За рецептата се нуждаеше от фазани или пъдпъдъци, но Тита не намери нито едното, нито другото и се спря на петли, гледани на свобода, както пишеше на етикетите им. Вече бе разцелувала розовите листенца и със сигурност яденето щеше да притежава по-различен вкус от миналия път, но ако някой протестира тя ще му затвори устата с допълнителна порция!
В този почти тържествен миг столът, на който по традиция сядаше тя, се преобърна и разсипа царевичното нишесте, най-горното шкафче се отвори и изскочи пакет с риган и консерва със сардини, на вратата се звънна и когато отвори незнаен доставчик беше оставил на прага завити в кафява хартия десетина хлебчета. “Кой се намесва в менюто ми за днес?”, възропта готвачката. Нямаше да сътворява коледни хлебчета, а “Пъдпъдъци, заменени с млади петли, със сос от листенца на розов цвят”. Краката на петлите бяха завързани и за нея остана да запържи птиците до златисто в масло, поръсено със сол и пипер на вкус.
След седмица сънува кошмар – току що опеченият козуначен кравай внезапно удвои обема си и от средата наизскачаха във войнишка редица захаросани плодове, краве масло, брашно, прясна мая, захар и мляко. Тя посегна да ги спре и се събуди обляна в пот.
Долу в кухнята вреше супа с фиде и баща й доволно си подсвиркваше.
- Татко?
- Тита, добро утро!
- Никога не си ял супа за закуска.
- Момичето ми, напоследък спя по три-четири часа и се събуждам изгладнял. Ще те помоля да ме научиш са си приготвям това-онова, докато ти станеш.
- Супата ти изглежда апетитна.
- Предпочитам да похапвам ястията от твоите рецепти, но неволята...
- Ясно, баща ми. Какво ти се яде?
В разказа са използвани рецепти от романа на Лаура Ескивел “Като гореща вода за шоколад”
Солта, нейната сол. На Тита е безценна.
Тези ухания до небето ми напомнят много и различни неща!
Поздрави, Хриси!
Продължавай тук, а след това ще четем истинска книга, която още мирише на печатница:).
Благодаря ти за вниманието и милите думи!
